Истината е благодат за оня, който е готов да стигне до край, казва Свобода Бъчварова, от чието рождение се отбелязват 100 години

Истината е благодат за оня, който е готов да стигне до край. Думите са на писателката и сценарист Свобода Бъчварова, от чието рождение днес се отбелязват 100 години. 
Според нея цинизмът е големият удар върху човечеството. 
От 1989 г. тя живее в Бразилия. „Да емигрираш съвсем не значи да загърбиш гражданската си съвест“, посочва тя. „България си остава неизменно в сърцето ми с интелектуалното, психологическото, нравственото и национално любопитство. Така и ще умра“, казва още Бъчварова.
Тя е родена на 11 януари 1925 г. в Горна Джумая (дн. Благоевград). 
ПО ПЪТЯ НА БАЩА СИ
Баща ѝ Тодор Ангелов – Божаната, родом от Кюстендил, е потомък на бежанци от Македония. През 1923 г. той участва в Септемврийското въстание, за което му е издадена смъртна присъда. През 1925 г. Божаната, заедно със съпругата си Александра Шарланджиева и дъщеря им Свобода, емигрират в Австрия, където живеят една година, преместват се да живеят в Париж за още една година, след което са екстрадирани в Белгия. През 1930 г. след обявена амнистия за жените емигрантки Александра и Свобода се връщат в България. През 1937 г. Тодор Ангелов – Божаната е в батальона „Георги Димитров“, част от интернационалните бригади по време на Испанската гражданска война (1936 – 1939). Със специално назначение преминава в щаба на 15-а интернационална бригада. В боевете за Мадрид е ранен и известно време пребивава във франкистките и френските лагери. През 1939 г. е освободен, а от 1940 г. влиза в белгийската съпротива, като става командир на Летящия батальон. На 30 ноември 1943 г. Тодор Ангелов – Божаната е екзекутиран от Гестапо. Кралство Белгия го произвежда посмъртно в чин полковник и го обявява за национален герой. През 1982 г. в брюкселския квартал „Скаарбек“ е открит негов бюст-паметник.
От 1940 г. Свобода Бъчварова членува в Работническия младежки съюз. Свобода тръгва по пътя на баща си, заради което през януари – август 1944 г. тя е интернирана в концлагер в Крумовград.
КАТО ЖУРНАЛИСТ УТВЪРЖДАВА НАЙДЕН ПЕТКОВ, ДИМИТЪР ДИМОВ, ДИМИТЪР ТАЛЕВ И ДР.
През 1946 г. Свобода Бъчварова завършва гимназия в родния си град, а през 1951 г. завършва журналистика и естетика в Ленинград (дн. Санкт Петербург). След завършването си започва работа в културния отдел на в. „Работническо дело“, където работи от 1953 г. до 1961 г. Като журналист тя утвърждава художника Найден Петков, романите на Димитър Димов, Димитър Талев, Емилиян Станев, поезията на Джагаров, Левчев, Башев, Караангов, Валери Петров, Христо Радевски. От 1961 г. до 1985 г. е редактор, а по-късно и директор на Студията за игрални филми „Хемус“. Като създател и ръководител на творческия колектив тя дава път на филмите на Георги Стоянов, Людмил Стайков, Вили Цанков, Методи Андонов, Христо Ганев, Бинка Желязкова. Приема и поддържа проектите на Христо Христов, Любомир Шаралиев, Иван Андонов, Никола Рударов, „Лачените обувки на незнайния воин“ на Рангел Вълчанов, детските филми на Иванка Гръбчева и др.
В КИНОТО И ЛИТЕРАТУРАТА
Свобода Бъчварова е автор на сценариите на филмите „Между релсите“, „Мера според мера“, който е по мотиви от романа „Литургия за Илинден“. За него тя казва през 2008 г.: „Този документален роман е историческо събитие. Започнах да събирам материали за него през 50-те години. Миналото е органическо присъствие по пътя към истината. Моят разказ започва със страданието на македонските бежанци. Бяха още живи войводите и четниците на ВМРО. Успях много хора да видя и в Белгия и във Франция, приятели на баща ми, с които е бил в Испанската гражданска война“.
Свобода Бъчварова е автор още на сценариите на филмите „Опасен чар“, част от сериала „На всеки километър“ (съвместно с Павел Вежинов, Елка Константинова, Георги Марков, Костадин Кюлюмов – 1964 г.), „Жребият“ (1993), по тетралогията ѝ „Земя на прицел“. Тя е редактор на филмите „Авантаж“, „Лачените обувки на незнайния воин“, „Мъжки времена“, „Козият рог“, „Господин за един ден“, „Таралежите се раждат без бодли“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“. Сценарист е на немалко документални филми, сред които „Достойнство“ и „По националност българин“, посветени на баща ѝ Тодор Ангелов.
Сред нейните романи са „Великденска ваканция“, „Литургия за Илинден“, „Приключенията на Фильо и Макензен“, „Телеграма с много неизвестни“ и др.
СЛЕД 20 ГОДИНИ В БРАЗИЛИЯ ПРИСТИГА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2008 Г., ЗА ДА ПРЕДСТАВИ „ПО ОСОБЕНО МЪЧИТЕЛЕН НАЧИН“
От 1989 г. Свобода Бъчварова живее в Бразилия. През 2008 г., след почти 20 години отсъствие, пристига в България, за да представи документалния си роман в три тома „По особено мъчителен начин“, за който през 2009 г. е удостоена с наградата „Христо Г. Данов“.
Свобода Бъчварова е носител на орден „Народна република България“ – първа степен (1985). Удостоена е с наградата на Съюза на българските писатели през 1969 г. за най-добра проза, с наградата Сребърния лъв на Сан Марко, Италия, за филма „Между релсите“ и др. През 2005 г. президентът Георги Първанов я награждава по случай 80-ата ѝ годишнина с орден „Стара планина“.
Свобода Бъчварова умира на 27 юни 2012 г. в Рио де Жанейро, Бразилия.
/ ГН
/БС/ДС/отдел „Справочна“
Използвани източници: БТА, ВИНФ, 27.6.2012; Голяма енциклопедия България, т. 4, с. 1274; в. „ 24 часа“, бр. 242, 6.9/2011 г.; в. „Дума“, бр. 222/27.9.2008 г.; в. „Сега“, 25.9.2008 г.; в. „Стандарт“, 23.9.2008 г.