Истинското изкуство остава – всичко друго се забравя, каза в интервю за БТА художникът Владимир Киров

„Истинското изкуство остава – всичко друго се забравя“, каза в интервю за БТА художникът Владимир Киров.
В навечерието на юбилейната си ретроспективна изложба в троянската галерия „Серякова къща“ художникът сподели размисли за пътя на твореца, за мисията на изкуството и за онова, което остава отвъд времето. Киров говори за духовния смисъл на живописта, за вярата, която движи всеки автор, и за промяната, която идва с всяка нова картина.
Художникът разказа, че  след повече от пет десетилетия творчество е видял различни житейски и творчески пътища, наблюдавайки хората на изкуството. Някои от тях, макар и надарени с огромен талант, остават незабелязани, превръщат се буквално в отшелници, но никога не се отказват да творят. Други, също талантливи, се насочват към комерсиалното и това, по думите му, често ги погубва – губят изказа си, изгубват себе си. „По-добре е да има нещо истинско, което ще остане във времето – то ще бъде оценено и признато, макар и по-късно“, каза художникът. Има смисъл във вярата на всеки творец, че това, което е направил ще остане независимо какъв творец е – поет, художник, скулптор, допълни той.
По темата за изкуствения интелект казва, че той не може да задуши истинския талант. „Изкуственият интелект е постижение на човечеството и не можем да го отречем. Той всъщност е дело на всички онези автори и на човешкия разум, от които черпи информация.“
За него художникът има мисия – да предаде личното си послание, да внуши онази естетика, която вижда, и чрез нея да направи света по-различен. Говорейки за съвременното изкуство, отбелязва, че то често отива в крайности – в него съжителстват много стойностни и съвършено безсмислени неща. „Има голям диапазон, но с времето всичко се пречиства – онова, което е било истинско, остава, другото се забравя.“ Младите художници, на които преподава в Националната гимназия за приложни изкуства „Проф. Венко Колев“ в Троян, съветва да следват себе си и духовността си, защото „човек е уникален като духовна същност, и това го различава от другите и ако не знаеш накъде си тръгнал, пристигаш на погрешното място.“
По думите на Киров промените в отношението на обществото спрямо изкуството донякъде произтичат от трансформациите в отношението на държавата спрямо него. „Често в България се опитваме да облечем нещата документално, а вътре да е празно“, посочи той.
За себе си разказва, че винаги е намирал пътя, който търси. Твори непрекъснато, а вдъхновението винаги е с него. Сред хората, които са го оформили като творец, са проф. Теофан Сокеров, при когото учи още като дете, преподавателите му в Художествената гимназия в Казанлък – Леонид Мицев, Иван Радев, Христо Николов, както и преподавателите в университета, сред които е Янаки Манасиев и академик Мелников, при когото специализира в Санкт Петербург. Там се докосва до старите майстори и платната им в Ермитажа, което формира мирогледа и усета му към живописта. 
С времето художникът усеща как се променя погледът му към хората и творците, които са го вдъхновявали. „Моите неща също се променят – никога не оставам на едно място“, подчерта той. Към експеримента в изкуството обаче подхожда внимателно. „Това което правя е да търся разнообразие в актурите, но истинския експеримент е духовен – когато променям духовната същност на моите персонажи, за да носят посланието, което искам.“
Привличат го изящността и минимализъма на малкия формат. „Малката работа носи голямата композиция, голямото чувство и отношение“, каза той. В миниатюрата вижда особено предизвикателство – за кратко време трябва да създаде идея, която да е толкова стойностна, колкото голяма картина.
Маслените бои са предпочитаната му техника, защото носят дълбочина и прецизност. Повратна точка в развитието му са картините с бронзови рамки, които започва да прави. „Започнах с идеята бронзовата рамка да носи идеята на самото произведение“, разказва той. Така се раждат „Колело на суетата“ – кинетична творба с фигури на седем жени, „Везни за болка и страдание“ и „Часовник на надеждата“.
Относно изложбата, която подрежда на 12 ноември за своя 70-годишен юбилей, споделя, че би искал посетителите да усетят посланието му, да продължат мисълта и чувството, заложени в живописта му. „Да оставя отворен прозорец към тях и те да я доразвият според собственото си усещане.“ Той определя изложбата си като нежна, лирична и малко тъжна – като състоянията, които улавя у жените, които рисува. Женският образ присъства постоянно в творчеството му, защото в него открива духовност, чистота и красота. „Когато се рисува портрет, енергиите на модела и художника се смесват. Не е случайно, че най-ценните в историята на изкуството остават именно портретите – особено женските“, подчерта той.
„Ако продължа да работя в тази посока, вярвам, че ще открия още много, защото човекът е една голяма загадка“, каза художникът. С времето женските образи в творбите му се променят – както се променя и самият той.
На въпроса какво още не е постигнал, художникът признава, че колкото повече върви напред, толкова по-далеч му изглежда хоризонтът. „Шансовете да направя всичко ми се виждат безкрайно малки в сравнение с пътя, който трябва да извървя“, каза още Владимир Киров.
Владимир Киров е роден на 5 ноември 1955 в Ловеч. Завършва Художествената гимназия в Казанлък и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Впоследствие специализира в същото направление в Санкт Петербург. Изявява се в областта на живописта и миниатюрата, като има 28 самостоятелни изложби в България, Германия, Франция и Великобритания. Участва в десетки международни експозиции, биеналета и конкурси в Швейцария, Испания, Франция, Полша, Великобритания, САЩ и Канада. Носител е на десетки престижни национални и международни отличия.
Владимир Киров е и дългогодишен преподавател  в Националната гимназия за приложни изкуства „Проф. Венко Колев“ в Троян.