Историческият музей в Хасково отбеляза Благовещение с разказ за жени с принос в различни сфери

С разказ за хасковски жени, оставили своя отпечатък във времето, от екипа на местния регионален исторически музей (РИМ) отбелязаха Благовещение, който у нас се чества и като ден на майката от още от миналото. Лектор по темата бе Гергана Георгиева от екипа на РИМ-Хасково. „Зад много от значимите инициативи в историята на Хасково през 19-ти и 20-ти век стоят силни, вдъхновяващи жени“, каза тя. Лекторът разказа за първото женско дружество, създадено в Хасково от съпругите на местните първенци още преди Освобождението.
Макар да имат и преди спорадични действия, реално местните жените започват да развиват организирана дейност, когато в града идват Димитър и Рахил Душкови. Съпругата Рахил вече има опит с женските дружествата, като учредител на организация в Казанлък. В Хасково първото женско дружество официално е основано в края на 1869 година под името „Кърмило“. Чрез събиране на дарения то развива просветна дейност и подпомага местни момичета да се образоват в големи градове на страната и дори в чужбина. Членовете му агитират в града и по селата за устояване на правата на жените. Участничките в него са активни и в революционното дело на местно ниво. Част от писмата на Васил Левски до местния комитет, например, са ревностно пазени от Теофана Златарова (1847 – 1927), дъщеря на известния търговец хаджи Иванчо Минчев, в чийто дом Апостолът е отсядал.
След Освобождението дейността на дружество „Кърмило“ затихва. Но пък в следосвобожденско Хасково, като ярък представител на милосърдието и активна дарителска дейност от страна на местните жени, е родената южния град проф. Недялка Симеонова (1878 – 1944).
Още ненавършила 12 години, през 1913 г, по предложение на филантропа Дончо Атанасов, Недялка Симеонова заминава за Америка. Там тя и изпълнява  концерти и на тях събира 600 000 лв., които предава на Българския червен кръст в помощ на семействата на загиналите в Балканските войни. Със събрани средства от концертната си дейност у нас и в Европа цигуларката подпомага в следващите години и семействата на тракийски бежанци.
Отново организирано женско дружество в Хасково се появява през 1925 година. То се именува Просветно-благотворително дружество „Развитие“. Чрез събиране на дарения членовете му създават и поддържа първото сиропиталище в града и първото девическо училище в Хасково, което подкрепя образоването на осиротели девойки и момичета от бедни семейства. През 1932 година при избухването в Хасково на тифна епидемия, за подпомагане на дейността на местната болница дружеството дарява 10 000 лева, а за санитарната служба -пет хиляди лева.
След девети септември 1944 година дружеството е преименувано на „Ана Май“. В новата държавна конюктура дейността му е политизирана и то престава да съществува през 1948 година.
В срещата днес лекторът припомни позабравените имена на още четири от дейните жени на Хасково.
Едната от тях е родената в Хасково през 1860 г. Мария Колева Касиянова, известна още сред местните като баба Мария. Тя е майка на десет деца. По професия е медицинска сестра и остава в историята като участник в Балканските войни. За проявения героизъм по бойните полета, по разказите на войниците, на които е оказвала не само подкрепа като боен другар, но и като медицинска, е наградена с ордени „За храброст“ и „Свети Александьр“ IV степен със сребърни мечове.
Друга от видните хасковски жени е Руска Колева-хореограф и балетмайстор на Софийската опера. Макари и позабравено името й, в миналото тя е сочена като легендата на българския танц. Родената през 1882 г. (умира през 1949 г.) Руска Колева отначало преподава гимнастика. Впоследствие учи в балетно училище в Париж, специализира в Австрия и Германия, а след връщането си в България се развива като хореограф. Хасковлийката първа въвежда специализирани упражнения, построени върху елементи от нашите хора и игри. Става известна като първата жена у нас, която претворява българските фолклорни танци в балетни постановки. Поставя на сцена десетки народни хора и сценични възстановки на обреди и битови сцени, като лазаруване, гроздобер, жътва.
Първата жена постановчик в българския музикален театър е също родом от Хасково. Това е Мара Шопова (1894 -1980), майка на големия български актьор Наум Шопов-старши. Тя е театрален режисьор и говорител в радиостанция Стара Загора, театрална и филмова актриса. Първото й излизане на сцена е през 1906 г. в Хасково, когато е само на 12 години, в ролята на Мария в „Дьщерите на труда“. Впоследствие става един от първите членове на Хасковската театрална трупа. През 1920 г. се мести в Стара Загора, където с операта „Гергана“ е  първия постановчик жена в музикалния театър.
Първата акушерка в България, която въвежда и открива курс за безболезнено раждане по психо-профилактичния метод на Велвовски, е Недялка Скринска, също родена в Хасково, през 1915 година.