Пред БТА Тошев разказа, че това е по-различен тип изложба заради големите мащаби на залите.
Поредното изнасяне на оригиналния скафандър на Александров от дома му в музейната витрина в Омуртаг е повод да се припомни как той се е озовал от космодрума "Байконур" и степите на Казахстан, в малък провинциален град в България, каза Тошев.
Експонираният скафандър е от времето, когато Александър Александров е бил дубльор на първия български космонавт Георги Иванов. Нашият експонат не е летял в космоса по време на втория полет, в който взе участие Александров, уточни Тошев.
Той разказа как на 17 май 1979 г. Търговище, Омуртаг и село Ястребино са посетени от съветската делегация – екипажът на “Съюз-33”, дубльорът Александър Александров, представители на центъра за подготовка на космонавти “Юрий Гагарин”, на програмата “Интеркосмос” и други „официални лица”. След като мероприятията по посрещането в Омуртаг приключват, делегацията се връща в Търговище и сядат на тържествена вечеря. Тогава партийното ръководство на Омуртаг, малко поразочаровано, че нашият съгражданин не е излетял в околоземна орбита, се обръща неофициално към съветската страна с молба да подари полетния космически скафандър на Александров на родния му град, разказа Тошев.
Идеята е приета с разбиране от руснаците и те обещават. Няколко месеца по-късно пристига пратка и в нея е полетният космически скафандър на Александър Александров.
Така, след дълъг път и някои перипетии, скафандърът на Александров е предаден в музея и е включен в неговия фонд на 12 декември 1979 г. Историческият музей в Омуртаг се сдобива с „бисера” на своята експозиция, а и на всичките си музейни колекции.
Към скафандъра проявяват интерес много институции, но в крайна сметка, след много перипетии, е експониран в музея в Омуртаг, облечен върху манекен с естествен ръст. Той е поставен във витрина, специално изработена в едно от местните промишлени предприятия. Самата витрина, направена от плексигласови плоскости и стандартни, ъглови лайсни за автобуси модел „Чавдар”, още през 1979 г. не е била твърде подходяща за музейна експозиция, а днес вече е анахронизъм. За съжаление, все още не сме успели да намерим време и средства, за да коригираме съществуващото положение, разказва директорът.
Първоначално скафандърът на Александров е представен в експозицията “Работническо и комунистическо движение”, разположена в приземния етаж на музейната сграда. В средата на 80-те години на XX век поради високото ниво на влага в експозиционната зала скафандърът е застрашен от увреждане. За да бъде правилно съхранен, се налага преместване. Поставен е на горния етаж в същата музейна сграда, в залата, посветена на Възраждането и национално-освободителните борби. Преместването тогава е временно, тъй като ръководството на града замисля да създаде отделен „Музей на космонавтиката”. Подготовката е в напреднала фаза – от Москва са изпратени два внушителни сандъка с фото пана, илюстриращи темата, макет на първия изкуствен спътник на земята и пр., припомня Тошев. Но настъпилите промени от 1989 г. не дават възможност начинанието да бъде завършено. Проекто-експозиционните материали все още се съхраняват в Исторически музей - Омуртаг.
При представянето на скафандъра пред нашите гости все още се сблъскваме с един голям проблем – музейният колектив не знае нищо, няма никаква представа за техническата характеристика и специфичните параметри на нашия експонат, добавя директорът.
Скафандърът на Александър Александров разбираемо предизвиква интерес в различни институции и сред музейната колегия. Участвал е в множество изложби и може да се каже, на шега, а всъщност и на истина, че той е представян от Полски Тръмбеш до Френския културен институт в София. Първо започнахме с Френския културен институт, а после стигнахме до Полски Тръмбеш и пак се върнахме във Френския културен институт, отбеляза Мирослав Тошев.
Днес, когато скафандърът е в отново пред погледите на хората, от родния град на Александров знаят, че той отново ще се върна в музея, за да припомня на поколенията звездния миг и вписването на града в космическата карта.