Историческият роман „Летопис на смутното време“ от Вера Мутафчиева излиза с ново оформление, съобщиха издателите от „Жанет 45“. Новото седмо издание на книгата излиза на 20 ноември. Оформлението е на Люба Халева.
„Личното ми, съвсем недоказуемо усещане е, че времето представлява не линия, а точка, която побира минало, настояще и бъдеще“, цитират от издателството думи на авторката за романа. „Подреждаме ги изолирано – за по-просто“, казва още тя.
Филологът Георги Гочев определя книгата като „роман за онзи човешки вихър, който преобръща могъщата османска държава“.
Според журналиста Иво Беров образите в книгата са обосновани, силни, плътни, ярки, увлекателни, истински. И всякакви – като почнеш от най-онеправданата рая (и турска, и българска), минеш през разни селяни, хайдути, разбойници, главорези, аяни, еничари, попове, имами, будители и възрожденци, та стигнеш до султани, че и харемите им, казва още журналистът.
„Българският език на Вера, погълнал мощно и безгрижно всякакви турцизми и русизми, всякакви отколешни и съвременни думи, със свободата си и с езиковите си обрати, започва да ти се струва най-мощният, най-богатият, най-гъвкав и най-изразителен език на света“, добавя Беров.
„Вера беше непоколебимо умен човек, който държи на своята визия за свят“, пише приживе филологът проф. Богдан Богданов. „Тя говореше мъдро, предупреждаващо, натикващо този, който слуша, в ясната острота на избора. Говореше не толкова, за да се разбере, колкото за да се накара разбиращият да направи нещо ненаправено“.
„Вера търпеливо, атрактивно и с любов прехвърляше знания и култура“, казва антропологът Антонина Желязкова. „С остър и скептичен ум приземяваше своите ученици и укротяваше нашата склонност към идеализации, романтика и най-опасното – към исторически сантиментализъм“.
Акад. Вера Мутафчиева е българска писателка и историк - османист, член на Българската академия на науките. Дъщеря е на историка проф. Петър Мутафчиев.
През 1951 година завършва История в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1978 година Вера Мутафчиева е доктор на историческите науки. Асистент е в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1951-1955), научен сътрудник в Института по история на БАН (1958-1966), старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, старши научен сътрудник I степен в Института по литература при БАН (1979-1993).
Вера Мутафчиева е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина в многобройни тиражи. Сред по-известните ѝ произведения са: „Книга за Софроний”, „Случаят Джем”, „Летопис на смутното време”, „Аз, Анна Комнина”, „Предречено от Пагане”, спомените ѝ „Бивалици”, „Разгадавайки баща си”, „Семейна сага” и др. Сценарист е на най-гледания филм в българската история - „Хан Аспарух“. Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар в периода 1982-1986 година. Била е ръководител на Агенцията за българите в чужбина (1997-1998). Лауреат е на множество отличия, включително на Хердерова награда (1980).
/КБ