Изданието разглежда произхода, производството и разпространението на кремъчни пушки в Османската империя, като акцент е поставен върху оръжейните центрове Сливен и Габрово. Специално внимание е отделено на технологията и инструментите за производство на цеви за шишанета, базирано на спомени, записани през 1952 г. от потомствения ковач и оръжейник Асен Маказчиев.
Книгата включва и списък на майстори тюфекчии, изработвали оръжейни компоненти в границите на днешна България през XVII–XIX век, както и сравнителен анализ между Сливен и други балкански оръжейни центрове. Авторите правят преглед на производствените капацитети, търговските мрежи и логистичните практики, използвани в оръжейното производство в рамките на Османската империя.