Историята на летеца Димитър Попов представи пред БТА главният уредник от РИМ - Добрич Цветан Сашев

Главният уредник от Регионален исторически музей – Добрич (РИМ) Цветан Сашев продължава своето изследване за добруджански летци, загинали,  защитавайки родното небе. Това съобщи той за БТА. „Всички са имали много трагични съдби“, каза Сашев. 
Историкът представи историята на пилота Димитър Стефанов Попов. Той е роден на 18 ноември 1918 г. в гр. Варна. Баща му Стефан Йорданов Попов е свещеник, а майка му Райна Димитрова Тамарова е домакиня. Стефан Попов е роден в Добрич през 1889 г.
„Димитър учи в Първа мъжка гимназия „Фердинанд I“ във Варна, която завършва с отличен успех като първенец на училището през юли 1937 г. Кандидатства във Въздушните на Негово Величество войски. На конкурсния изпит е класиран на трето място.  В края на септември е зачислен  в юнкерска рота. На 16 юни 1938 г. полага клетва. През 1939 г. е изпратен на специализация в Италия, която продължава 75 дена. Със заповед от 16 юни 1940 г. е повишен в чин подпоручик и назначен на служба в Първи армейски въздушен полк. Службата му като офицер преминава на летищата Божурище, Враждебна и Граф Игнатиево“, посочва още Цветан Сашев. 
Историкът пояснява още, че през март 1941 г. Димитър Попов е назначен за началник на тренировъчно-летателната школа в учебното ято при полка. В началото на септември става командир на взвод в строевата рота за обучение на млади войници. На 16 юни 1943 г. е повишен в чин поручик. През септември поема командването на 211-о щурмово ято. В началото на февруари 1944 е зачислен в 4/6 орляк, а на 20 същия месец е прехвърлен в 2/6. Включва се в защитата на София от англо-американските въздушни атаки. Участва в боя на 30 март. На 31 март, 2 и 15 април орлякът продължава да изпълнява задача по охрана на София, като поручик Димитър Попов също е сред защитниците на столицата. „В тези дни няма сблъсъци с врага. 17 април е т. нар. „Черния Великден“. В спомените си легендарният въздушен ас Стоян Стоянов рисува следната картина: 
„В сравнение с нападенията от 10 януари и 30 март жертвите от гражданското население не бяха много. Но летците, които отбраняваха София, понесоха големи загуби. Особено тежък удар бе нанесен на съседния изтребителен 2/6 орляк от Враждебна. Въздушното сражение, което се разгоря през този ден, беше едно от най-ожесточените. Почти половината от всички излетели наши самолети бяха свалени или повредени“, цитира го Цветан Сашев.
Той допълва, че това е сражението с най-много загинали български авиатори. Един от тях е поручик Димитър Попов. „Той умира със смъртта на храбрите – след като е прострелян, самолетът му „Месершмит 109“ пада край град Перник. В акта, удостоверяващ  кончината на летеца, е упоменато, че е „жител на Добрич“. Пилотът е погребан в град Добрич с военни почести на 21 април 1944 г., като опелото е в църквата „Св. Георги“, в която тогава служи баща му. В последния си път пилотът е изпратен от хилядно множество. Отива си от този свят, ненавършил 26 години, но подвигът му не е забравен. През 2008 г. в гр. Перник е открит паметник, посветен на саможертвата на поручик Димитър Попов“, завърши историкът.
Миналата година Цветан Сашев представи изследването си за друг летец от Добрич – Георги Атанасов. Той е участвал във въздушния бой над София на 20 декември 1943 година, сваля вражески самолет и е награден с орден „За храброст“ IV степен. Георги Атанасов умира през 1944 година, като заедно със своя колега Емил Българанов излита от летище „Враждебна“ към Варна с италиански трофеен самолет „Нарди“. Пилотите вземат самолета с цел да не попадне в ръцете на германците, които искат да го присвоят. Авиаторите носят със себе си и парична сума, предназначена за родителите на загиналия на 17 април 1944 г. край Перник пилот Димитър Попов.