Историята на НХА е изключително показателна изобщо за хрониката на културните институции в България, каза доц. Бойка Доневска

Историята на Националната художествена академия (НХА) е изключително показателна изобщо за хрониката на културните институции в България, както и за логиката за собственото ни художествено развитие в ново време. Това каза доц. Бойка Доневска от катедра „Изкуствознание" във висшето училище на представянето на февруарския брой на сп. ЛИК в галерия „Академия“. Той е посветен на 130-годишнината от основаването на Националната художествена академия (НХА).
По думите й историята на НХА добива мащаб и значениеq „единствено ако бъде поставена в контекста на социалната среда, в която е формирана и в която малко културни събития през ХХ век се случват без енергичната й намеса“. 
Когато за пръв път се поставя въпросът за професионално художествено образование в България в края на късното Възраждане, в нашите земи се намират едни от последните центрове на византийския културен модел през XIX век - четири големи възрожденски школи и отделни, изключително инцидентни прояви, на светското изкуство, обясни доц. Доневска.
По думите й след Освобождението има и нова политика, самостоятелност, поставят се нови културни цели за съизмеримост с Европа. 
Доц. Бойка Доневска припомни, че идеята за художествена академия не е била приета лесно от българското общество. „Дебатите в Народното събрание показват изключителна съпротива. Мнозина политици смятат, че в България в този момент не може да се създава сериозно изкуство, а други директно заявяват, че няма да се намерят и петима заблудени младежи, които да пожелаят да постъпят в това рисувално училище“, каза тя.
Тя припомни, че при създаването на Държавното рисувално училище през есента на 1896 г. на изпити се явяват 149 талантливи младежи, от които са приети 56 мъже и три жени, което, по думите й, е белег за една изключителна демократичност на тази институция. Доц. Доневска отбеляза, че в СУ „Св. Климент Охридски“ жените са допуснати пет години по-късно, а в Париж и Виена - едва през 1914 г. 
Тя посочи, че сред първите водещи личности в институцията са били директорът и преподавател по живопис Иван Мърквичка, Антон Митов, който преподава рисуване, перспектива и история на изкуството, както и Борис Шатц - по моделиране. 
Доц. Доневска припомни, че успехите на висшето рисувално училище са значими още в първите години от създаването му. През 1900 г.. Държавното рисувално училище получава златен медал за постижения на своите възпитаници и за целесъобразност на учебните програми. Четири години по-късно получава същото отличие, а през 1905 г. е отличено и с най-голямата възможна награда - „Гран при“ в Лиеж. 
През годините Академията се развива под въздействието на различни художествени, педагогически и обществени фактори. Разкриват се нови специалности, свързани с индустриалните и приложните изкуства, обясни тя.
Доц. Доневска подчерта, че сме свидетели на една постоянна стратегия на надграждане - от постигнатото, от традицията, с най-иновативното, което се случва във всички сфери на визуалните изкуства. 
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Февруарският брой на тема „130 години висше образование по изобразително изкуство“ можете да откриете на следния линк: https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/73.