Историкът Красимира Чолакова: „Днес също има социално-отговорни индустриалци като Пенчо Семов“

По повод 150-годишнината от рождението на индустриалеца, благодетел и дарител Пенчо Семов, потърсихме за интервю Красимира Чолакова, историк, автор на книгата „Успехът“, свързана с живота на Семов. 
Чолакова посочва, че работи по второ издание, свързано с живота и делото на Пенчо Семов. Според нея днес също има индустриалци, голяма част от които като Пенчо Семов, са дарители, социално ангажирани, които се обръщат към нуждите на работниците си и различни обществено-социални инициативи в градовете. 
Ето и пълният текст на интервюто: 
Колко време работите по изследване на живота на Пенчо Семов?
- През 1997 г. Исторически музей – Габрово съвместно с ТДА-Габрово (Териториален Държавен Архив - Габрово) реализирахме изложба „Пенчо Семов – строител на българската индустрия“ и така, стъпка по стъпка, започнах да изяснявам живота и делото на този български стопански деятел и благодетел. 
При изложбата осъществих връзки със сина на Пенчо Семов – инженер Пенчо Пенчев Семов, с племенника му Никола Кедев, и с Христо Патев. Архивът на Пенчо Семов не е запазен, унищожен е след смъртта му или по-точно след национализацията на българската индустрия. Пенчо Семов е съхранявал всичката си бизнес документи, включително тефтери, в които е водил записки за всеки ден от живота си – срещи, плащания и други, в три каси в кантората на фабрика „Успех“. При национализацията тези документи са изгорени пред фабриката. Това наложи фрагмент по фрагмент да събирам оцелелите свидетелства за неговия живот. В своята цялост те рисуват портрета на един голям предприемач и дарител в България. Проучвах документални източници от архивите в София, Варна, Габрово, Пловдив, Стара Загора, РБ „Априлов-Палаузов“, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Те се допълниха от спомените на сина му инж. Пенчо Семов, статиите и интервютата в чуждестранни вестници и други. По книгата работих около 10 години. В нея развенчавам някои митове и легенди за Пенчо Семов, защото тя е написана само въз основа на документални източници, съхранени в български архиви, музеи, библиотеки и публикации за него в периодичния печат. И днес продължавам да изяснявам отделни моменти от живота на Пенчо Семов.
Какво ви накара да отделите толкова време на тази личност?
- Проучването на живота на Пенчо Семов не беше основно в работата ми в музея. Аз имах и други изследвания за габровската индустрия и за обществено-политическия живот в града, но Пенчо Семов беше интересен за мен, понеже още 4-годишна първото нещо, което видях от Габрово, беше Парахода и старопиталището. Там съм играла и като днес си спомням портала с надпис „Старопиталище Пенчо Семов“, който впоследствие беше премахнат. Спомням си и зимния павилион, изцяло остъклен, а днес на мястото на стъклата са поставени тухли. Помня и първата вила на Пенчо Семов, за която той пише в завещанието си, че тя трябва да остане и да се поддържа като антика, но за съжаление днес не съществува. Там ходехме на чешмата с надпис „Любов, труд и постоянство“ да наливаме вода, когато водопроводната спираше. Това винаги е подхранвало моя интерес да разбера кой е човекът, който е построил тези великолепни сгради. Така се стекоха обстоятелствата, че завърших история, постъпих на работа в музея и така започнах да се интересувам от личността на Пенчо Семов. Още като дете си спомням, че там, където живеех, имаше хора, които имаха къщи, за които казваха, че са построени благодарение на Пенчо Семов. Впоследствие се свързах и с роднини на Пенчо Семов, започнах да проучвам документалното наследство в Държавен архив и така се зароди идеята да направя книга за него.
Какво отсъства в книгата „Успехът“?
- В книгата отсъстват тефтерите на Пенчо Семов, в които той е записвал срещите си с бизнес партньори, своите идеи, своите капиталовложения в различни отрасли. Липсват и много снимки, както семейни, така и с бизнес партньори на индустриалеца, т.к. те в голямата си част не са запазени, унищожени с времето. Не са запазени фотографии от ранния живот на Пенчо Семов, с Аница Гъдева, с децата им, с родителите му, с брат му Недялко и други.
Планирате ли да издадете неизследвани истории и материали за Пенчо Семов?
- Имам намерение да издам втора книга за Пенчо Семов и съм почти на финала. В нея ще бъде представено родословието на Пенчо Семов по линия на баща му Иван Семов и неговите сестри, лели на Пенчо Семов, които съхраняват по-обстойно родословно дърво. Те също пазят снимки, писма от Пенчо Семов до лелите си и родственици. Те съхраняват родова памет, която за нас до днес е неизвестна. Особено ценни са снимките, които са ръкописно анотирани за представените на тях личности. С тези снимки би могъл да се издаде и албум за живота на Пенчо Семов.
Има ли днес индустриалци като Пенчо Семов?
- Разбира се, и днес има индустриалци. Голяма част от тях, като Пенчо Семов, са дарители, социални, обръщат се към нуждите на работниците си и различни обществено-социални инициативи в градовете.
Има ли днес тихо действащи добродетели, следващи пътя и посоката, изповядвани от Пенчо Семов?
- Както споменах в предния въпрос, и днес има индустриалци, подкрепящи църквата, културата, социални каузи, явно и анонимно.
Какво мислите за претворяването на старопиталището, построено от Пенчо Семов, във вила „Ефория“?
- Старопиталището вече е частна собственост. Похвално е, че се реставрира точно по проектите на арх. Никола Гръблев и всеки детайл се възстановява така, както е било първоначално. Собственикът или собствениците могат да го нарекат както желаят. Никой не може да се меси в частна собственост.
Кога за последно посетихте това място?
- През месец юни тази година отново бях там. Реставрационните работи са напреднали много и се надявам един ден то да възвърне предишния си величествен вид.
Какви чувства събуди последното Ви посещение там?
- Отново си спомних начина на живот на Пенчо Семов – от подчертано селски, с потури и калпак като кърджия, как се променя на градски и европейски – на фабрикант и банкер, и тази промяна се отразява не само върху облика на Габрово, но и върху облика на България – прави я по-модерна.
Смятате ли, че на България ѝ е необходим специален музей за личността на Пенчо Семов?
- Да трябва да има, за да се гордеят габровци с този велик  българин.
Пенчо Иванов Семов е роден на 8 октомври 1873 г. в габровското село Цвятковци. Чрез семейството си и изградените познания за търговията той извървява пътя до успеха, като се превръща в един от най-заможните българи за времето си, индустриалец, дарител и благодетел, пример за множество поколения.