Три погледа към Съединението на България представи в Силистра историкът проф. Милко Палангурски от Института за исторически изследвания. По време на срещата той акцентира върху ролята на държавния глава, Българската армия и развитието на българската държавност в годините след Освобождението. Събитието бе организирано от Регионалния исторически музей в крайдунавския град.
Палангурски определи Съединението като един от най-успешните политически проекти в българската история през последните 150 години. Според него в рамките на шест-седем години след Освобождението се изграждат основите на българската държавност, като паралелно се развиват политическият живот, армията и дипломатическите възможности на страната.
Историкът постави акцент върху ролята на Българската армия за осъществяването на Съединението. По думите му до 1885 г. тя е била поставена под ръководството на чужди офицери, а Съединението е сред процесите, които допринасят за утвърждаването ѝ като национален институт.
Според Палангурски Съединението трябва да бъде разглеждано не само като обединяване на Княжество България и Източна Румелия, а и като важна стъпка в утвърждаването на българския национален суверенитет. Той подчерта ролята на наследството от националноосвободителното движение, армията и българската дипломация за постигането на този успех.
В изложението си той засегна и мястото на Съединението в българската историческа памет. По думите му годините след 1944 г. събитието е присъствало в учебниците по история, но не е заемало същото място в обществения и празничния календар, което има днес.
Палангурски обърна внимание и на значението на познаването на националната история. Според него разбирането за историческите постижения на България е важно за формирането на гражданско самочувствие и осъзнаването на правата и отговорностите на гражданите.
Той отбеляза, че през последните години Съединението заема все по-видимо място в общественото съзнание и определи това като част от процеса на възстановяване на българския национален разказ.