Историци дискутират в Панагюрище ролята на местните комитети в Априлското въстание

Ролята на местните революционни комитети като основен двигател в подготовката и хода на Априлското въстание бе във фокуса на днешните дискусии по време на националната научна конференция, посветена на 150-годишнината от героичните събития през 1876 година.
В работата на форума, който се провежда в Историческия музей в Панагюрище, участват водещи изследователи и представители на университетските и музейните среди в страната.
Ролята на местните комитети беше представена от проф. д-р Пламен Павлов от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий и "Фондация „Васил Левски“. Ученият подчерта, че именно комитетската мрежа е водещата сила, осигурила мащаба на въстанието. Той уточни още, че въстанието е дело на българската средна класа (учители, свещеници, търговци и занаятчии).
Доц. д-р Атанас Шопов представи нови детайли за дейността на комитета в с. Мечка (днешно Оборище), а д-р Мария Деянова анализира възстановяването на Карловския революционен комитет в навечерието на бунта. Шопов анализира дейността на комитета като ключово звено в Четвърти революционен окръг, а Деянова постави акцент върху усилията на местните дейци в Карлово да реорганизират структурите си след ударите върху организацията в предходните години.
Търновският регион беше представен от проф. д-р Светла Атанасова и проф. д.и.н. Милко Палангурски, които проследяват еволюцията на търновските дейци от „революционен романтизъм“ към практическите нужди на бъдещата държавност.
Атанасова анализира как емоционалният порив за бунт се трансформира в организирана логистика и подготовка на административни кадри за управление след освобождението, а  Палангурски поддържа тезата, че Първи окръг подготвя не просто въоръжен сблъсък, а политическата рамка на новата държава. Това включва проектиране на бъдещи институции и закони.
Доклади за „бунтовната пролет“ в Севлиевския край и действията на Габровската чета бяха изнесени съответно от Ивета Миленова и гл. ас. д-р Богдан Андреев.
Докладът на Ивета Миленова анализира спецификата на въстанието в северните части на Първи революционен окръг и постави акцент върху отбраната на селата Батошево, Кръвеник и Ново село, където за девет дни се установява автономно народно управление, останало в историята като първата форма на свободна българска държавност по време на въстанието.
Андреев разгледа военните и политическите аспекти на действията на Габровската чета, като проследи събирането на четата под предводителството на Цанко Дюстабанов и ролята на Габрово като индустриален център, осигурил екипировката на въстаниците.
Според историците, Априлското въстание е пряко следствие от организационния гений на Васил Левски и способността на местните лидери да превърнат идеята за свобода в реално политическо действие.
Конференцията е част от националния календар за отбелязване на юбилея и продължава с дискусионни панели.
Международната конференция „Априлското въстание 1876 г. - път към свобода, парламентаризъм и държавност" ще продължи до 16 април и е част от програмата на Комитета за отбелязване на 150 години от Априлското въстание, сформиран от Българската академия на науките (БАН). Комитетът е създаден по инициатива на Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) и ръководството на БАН. По думите им целта е да се отбележи подобаващо и на национално ниво годишнината от знаковото събитие от българската история, довело до извоюване на независимостта.