Италианската продукция „В очакване на Годо“ закрива „Световен театър в София“ - на 7 юли в Народния театър, информират от екипа на фестивала.
Класическата пиеса на абсурда от Самюъл Бекет е под режисурата на знаменития гръцки режисьор Теодорос Терзопулос. Носител на множество международни награди, той е основател и председател на един от най-престижните световни театрални фестивали – „Театралната олимпиада“. Неговата новаторска постановка на „Вакханки“ от Еврипид през 1986 г. радикално променя разбирането за начина на представяне на антични трагедии на съвременна театрална сцена. Той изгражда оригинална театрална естетика, белязана от елементи на физически театър и антропологичен интерес към ритуалните практики.
„Поставено в едно несигурно бъдеще, представлението пресъздава образа на ранен свят и поставя пред зрителя въпроса кои са минималните условия, за да може животът все още да бъде наречен достоен за живеене. Начело на изключителен актьорски състав, режисьорът изследва чакането като екзистенциално състояние: героите се движат към едно „разкриване на неизразимото“, което обаче никога не се осъществява напълно“, коментират от „Световен театър в София“.
По думите им въпросите, които възникват – за човешката природа, съдбата и бъдещето, до голяма степен остават без отговор: „И може би именно в тази празнота се отваря пространство за публиката: някои отговори могат да се родят у самите зрители. Защото театърът, в най-дълбоката си същност, продължава да съществува и да устоява именно благодарение на въпросите, които не намират решение“.
От италианската трупа на театър „Емилия-Романя“ идват артистите Паоло Музио, Стефано Рандизи, Енцо Ветрано, Джулио Джерамано Черви и Роко Анкарола.
„В очакване на Годо“, в режисурата на Теодорос Терзопулос, ситуира Бекетовата пиеса сред „руините на света“ – в близко или почти обозримо бъдеще, в което раните на настоящето и миналото остават отворени, а заедно с тях – и самото очакване. В тази пределна зона на човешкото съществуване спектакълът изследва какви са минималните условия, при които животът би могъл да започне отново и да възвърне своя смисъл. Режисьорският прочит откроява две взаимно преплетени посоки: усилието за общуване с другия отвън – с човека насреща, въпреки всички препятствия, – и усилието за среща с Другия вътре в нас, с тъмната и трудно назовима област на потиснатите страхове, желания, инстинкти, сънища и безумия“, допълват от „Световен театър в София“.
Припомня се, че през десетилетията Теодорос Терзопулос реализира постановки по целия свят по текстове на Есхил, Софокъл, Еврипид, Брехт, Лорка, Мюлер, Бекет, Пастернак, Стриндберг и съвременни гръцки автори. Разработеният от него метод, изучаван в театрални академии и университети в различни страни, разглежда актьора като носител на интензивно физическо и духовно напрежение, а книги и изследвания, посветени на неговия режисьорски подход, са публикувани на повече от десет езика.