Италианският режисьор Лукино Висконти - баща на неореализма, аристократ, марксист, а и почитател на “Евровизия”, е роден на днешния ден преди 120 години

Италианският филмов, театрален и оперен режисьор и сценарист Лукино Висконти - един от бащите на неореализма, работил в “златните години” на европейското кино през 50-те и 60-те години на миналия век, аристократ, но и марксист, а оказва се - и почитател на песенния конкурс “Евровизия”, е роден на днешния ден преди 120 години.
Граф Лукино Висконти ди Модроне произхожда от едно от най-старите благороднически семейства в Италия. Ражда се на 2 ноември 1906 г. в родовия си дворец в Милано в съседство с оперния театър Ла Скала и емблематичната Миланска катедрала, основана от родоначалника на семейната династия Висконти, пише IMDb.
Родовият герб, изобразяващ виеща се синя пепелянка със златна корона, която поглъща мавър, може да се види навсякъде в Милано. Изображението е използвано в емблемата на автомобилната марка “Алфа Ромео” (Alfa Romeo).
Висконти израства сред създадени от рода му монументи в палат със собствен частен театър и е възпитан в любов към архитектурата и изкуствата. 
И все пак първото му занятие е различно. “В продължение на седем години тренирах и отглеждах коне. Живеех в конюшните до хиподрума. Това е много важна и интересна работа. Дава ти голям опит за живота”, казва Висконти във филма на Би Би Си The Life and Times of Luchino Visconti (“Животът и времето на Лукино Висконти”).
През 1936 година се отказва от развъждането на коне и се насочва към артистичното поприще. Модната дизайнерка Коко Шанел, с която са приятели, го свързва с големия френски режисьор Жан Реноар. Висконти приема неплатена работа като негов асистент, като отговаря за костюмите. 
В Париж, в обкръжението на Реноар, което е марксистко, Висконти възприема комунистическите възгледи. 
Връща се в Италия в навечерието на Втората световна война, а в разгара на конфликта, през 1942 г., прави първия си филм “Натрапчивост” (Ossessione), базиран на американския криминален роман на Джеймс Кейн “Пощальонът винаги звъни два пъти”. 
Заради проблеми с авторските права, лентата не е показана в Съединените щати. Филмът предизвиква и гнева на цензорите на Бенито Мусолини. Висконти е вкаран в затвора и предстои да бъде екзекутиран, но оцелява благодарение на навременното пристигане на американски войски, пише IMDb.
Дебютната творба на Висконти, смятана за шедьовър на реализма, предвещава следвоенното неореалистично творчество на режисьори като Роберто Роселини и Виторио Де Сика.
Шест години по-късно филмът на Висконти „Земята трепери“ (La terra trema), който документира живота на бедни сицилиански рибари и е заснет изцяло на реални места и без участието на актьори, печели Голямата награда на Венецианския филмов фестивал.
Сред другите високо оценени произведения на Висконти са “Най-красивата” (Bellissima) от 1951 г. и “Ние жените” (Siamo donne) от 1953 г. с участието на Ана Маняни, както и “Роко и неговите братя” (Rocco e i suoi fratelli) от 1960 г. 
“Гепардът” (Il gattopardo), създаден през 1963 г. по романа на Джузепе ди Лампедуза, разказва историята на представител на традиционната аристокрация с либерални убеждения - персонаж, с когото Висконти се отъждествява. 
В златния фонд на киното остават и “Чужденецът” (Lo straniero) от 1967 г., “Залезът на боговете” (La caduta degli dei) от 1969 г., “Смърт във Венеция” (Morte a Venezia) от 1971 г., “Лудвиг” (Ludwig) от 1972 г.
Като театрален режисьор Висконти запознава италианската публика с творчеството на редица френски и американски драматурзи, сред които Жан Кокто, Жан-Пол Сартр, Артър Милър, Тенеси Уилямс и Ърскин Колдуел. Създава постоянна актьорска трупа, от която привлича изпълнители за филмите си.
През 50-те години на XX век Висконти поставя оперни спектакли с международно признание с участието на феноменалното сопрано Мария Калас. Постига художествени успехи, съчетавайки реализъм и зрелищност, с постановките на “Травиата” и “Сомнамбула” през 1955 и „Дон Карлос“ през 1958 г. в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон.
“Когато режисирам опера, мечтая за филм, когато работя върху филм, мечтая за опера, а когато правя пиеса, мечтая за музика. Работата в друга област е промяна, почивка. Винаги трябва да работиш с удоволствие. Работата е лоша, ако не я вършиш с удоволствие”, казва Висконти, цитиран от IMDb.
Оказва се, че Висконти е почитател на песенния конкурс “Евровизия”. За това му пристрастие свидетелства британският писател и актьор сър Дърк Богард, пише IMDb.
Лис Асия, швейцарската певица, която печели първия конкурс за песен на “Евровизия” през 1956 г., се появява в кратка роля, изпълнявайки песента Scusami, в класическия филм на Висконти от 1957 г. „Бели нощи“ с участието на Марчело Мастрояни.
През 1972 г., по време на работата над филма “Лудвиг”, Висконти претърпява инсулт, който го оставя частично парализиран. Въпреки това, режисьорът продължава да твори. Не се отказва и от вредния си навик да изпушва по няколко кутии цигари на ден. 
Умира на 17 март 1976 година на 69-годишна възраст вследствие на повторен инсулт. Преди смъртта си почти завършва монтажа на последния си филм “Невинният” (L’innocente). 
Във филма на Би Би Си към великия творец е отправен въпросът: ако ви помолят да опишете себе си в три изречения, които да бъдат включени в енциклопедия, какви биха били те? “Бих искал да напиша - той беше добър занаятчия, добър работник, това е всичко", отговаря Висконти.