Италианският спектакъл Medea Material гостува в София

Италианският театрален пърформанс Medea Material гостува на 25 февруари в София, информират от „Топлоцентрала“, домакин на събитието, и не препоръчват да има зрители под 14 години.
Жена, майка, богиня, вещица, любовница, убийца, но също така мигрантка, чужденка, варваринка, робиня, бежанка, бягаща от собствената си земя, предадена от мъжа, на когото е дала абсолютна лоялност и лишена от него от всички права. Да избере да работи върху материалите, които Хайнер Мюлер композира за фигурата на Медея, означава да се изправи срещу мит с древен произход – феминистки, антипатриархален, деколониален; все още изключително силен и красноречив в нашето настояще.
Композирана в различни периоди между 1949 и 1982 г., „Медея“ на Мюлер се развива в три части – „Опустошени брегове“, „Медея материал“ и „Пейзаж с аргонавти“.
В интервю от 1983 г. авторката заявява, че днес „воайорът има възможността да плати за добро място, от което да наблюдава колкото се може повече катастрофи, без да бъде обезпокояван“. Тези думи са ключови за разбирането на пространството на представлението и неговата връзка с погледа на публиката, особено в третата част на произведението, където зрителите стават съвместно отговорни за катастрофите, в които живеем и които очакваме, благодарение на обръщане на перспективата.
С това произведение Агата Томшич продължава пътя си на вокално-звуково изследване, манипулирайки изключително труден, жив, парещ, радикален текстов материал, като го свързва с изискана аудио-светлинна композиция. За да направи това, тя разчита на сътрудничеството си с Матевж Коленц – композитор, аранжор и музикален продуцент, номиниран за наградите UBU за 2024 г., заедно със словенската култова група Laibach за звуковия проект Saint Joan of the Stockyards.
„Черно-тъмно-безкомпромисно и жълто-златно-слънце са главните герои на визуално средство, където светлината е дозирана с минимални количества, за да остави преобладаващата роля на звуковото измерение. Тъмна и имплицитна почит към мозайковите произведения на Равена, източник на вдъхновение за фаталните жени на Климт и тактилните картини на Бури, съвременни икони, където се срещат сакралното и профанното, както в произхода на императрица Теодора, подобно на Медея, произхождаща от регионите, граничещи с Черно море“, разказват от творческия екип.
/ДД