Късно през нощта, след като туристите напуснат римския Колизей, малка група продължава да изследва този исторически паметник, използвайки сетива, различни от зрението, пише Асошиейтед прес.
Сред посетителите е 54-годишната Микела Маркато, сляпа по рождение, която е част от нарастващите усилия на Италия да направи художественото си наследство по-достъпно за хора със слепота или слабо зрение. Слушайки своя екскурзовод, Маркато изследва малък тактилен модел на Колизея и открива елипсовидната му форма. „Разхождайки се около него, аз лично никога не бих могла да го възприема“, каза тя, цитирана от Асошиейтед прес. „Но с този малък модел в ръка е очевидно!“
Италия отдавна се бори с въпросите за достъпността, но през 2021 г. страната ускори реформите като част от условията, обвързани с фондовете на Европейския съюз за възстановяване след пандемията. Оттогава обекти като Помпей се сдобиха с табели на брайлова азбука, аудио гидове, тактилни модели и барелефни реплики, а Флоренция публикува подробни ръководства за достъпност за музеи като Уфици.
Достъпният туризъм не е само въпрос на права, но и на икономика: почти половината от хората над 60-годишна възраст по света са с увреждания, а пътуващите с увреждания често се нуждаят от придружители. Джорджо Гуарди от Асоциацията „Радичи“, която организира от 2015 година организира турове в Рим, достъпни за хора с увреждания, каза, че целта им е преживяване, приятно за всички. Това често означава забавяне на темпото, докосване на това, което е възможно, и използване на въображението, когато трябва.
На Кампо дей Фиори, където статуята на Джордано Бруно не може да бъде докосната, защото се извисява над площада, Гуарди моли някои от посетителите да застанат в позата на философа и да дадат възможност на незрящите да усетят тежестта на прегърбените му рамене, а глухи участници пък научават повече за забележителностите с помощта на преводач на жестов език.
Желанието да се изживее изкуството чрез докосване е накарало Алдо и Даниела Грасини, и двамата незрящи, да основат музея „Омеро“ (Омир) в Анкона. Това е единственият публично финансиран тактилен музей в Италия. „Докосването на нещо не е като гледането му“, отбелязва Алдо Грасини. Зрението, добави той, е „доминиращо чувство“, докато докосването предлага различен вид знание.
За Маркато изкуството също живее отвъд зрението. Голяма картина с морски пейзаж в дома ѝ извиква спомени за океана „заради шума, който издава, заради хилядите различни звуци, които произвежда, заради миризмата, която вдишваш“. За нея това е начин да оцениш изкуството, който няма нищо общо с виждането, пояснява Асошиейтед прес.