Юбилейни краеведски четения по повод Деня на народните будители направиха днес в Монтана


Дружеството на краеведите в Монтана проведе петдесети юбилейни четения, посветени на 1 ноември – Ден на народните будители и 200 години от публикуването на „Рибния буквар“ от д-р Петър Берон – първият светски учебник на България, в Младежкия дом в Монтана.
Четенията се проведоха под патронажа на кмета на общината Златко Живков. Модератор на събитието бе председателят на Дружество на краеведите в Монтана Стефан Стефанов.
„Нашите краеведи търпеливо изграждат новите тухли на историческия пъзел не само на родния край, но и на нашето отечество. Невидими и безбройни са усилията и жертвите на краеведите при търсенето на истините за миналото, които са необходими на настоящето“, каза при откриването Стефанов.
Златко Живков също приветства гостите на юбилейните четения.
„Тези хора от десетилетия намират време и начин да поддържат интереса към краеведските изследвания, което никак не е малко. Писменото слово остава и се надявам, че това е нещо, което тези след нас ще трябва, като добри българи, по една или друга причина да знаят“, каза Живков и изрази своята благодарност към местните краеведи.
Писателят и председател на Дружеството на писателите в Монтана Мартен Калеев връчи грамота и купа за изключителен принос на Петър Младенов – председател на краеведско дружество „Родознание“ в село Смоляновци. Отличието е в знак на признание на неговата активна родолюбива дейност като краевед, за събиране и съхранение на исторически ценности, свързани с живота на хората в северозападния регион.
Докладите, предложени на вниманието на краеведите и гостите на събитието, бяха 11, на теми като:
 „За религиозните храмове на село Люта, наречено днес Владимирово“, „За страданията на клисурския (бързийския) енорийски свещеник Исая Илиев Кецкаров (1866 - 1924)“, „Спортът в с. Смоляновци“ , за „Детските игри от с. Славотин в средата на 20. Век“,  „Българо-югославски събори на северозападната българска граница (1954 - 1990)“, „Гордостта“ на Михайловград – язовир Огоста“ и други.