Юлия Кръстева за „Адриана Лекуврьор" в Софийската опера: Постарахме да влезем в „Комеди Франсез“

На сцената се постарахме да влезем в „Комеди Франсез“, тъй като това е опера, която е театър в театъра. Тоест, част от действието се развива в задкулисното пространство, а в другата част виждаме самото изпълнение на Адриана Лекуврьор, която е историческа личност. Тя е примадоната на „Комеди Франсез“, с неин особен почерк, много харизматична личност, със силно изявен талант и много чувствителен човек. Това разказа пред журналисти Юлия Кръстева – режисьор на операта „Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилеа. Премиерата е на 29 ноември в Софийската опера и балет.
Това е първата за този сезон оперна премиера, която посвещаваме на двете велики дами на българската и международната оперна сцена – Александрина Милчева и Райна Кабаиванска, каза директорът на Софийската опера акад. Пламен Карталов. Той отбелязва, че Юлия Кръстева дебютира като режисьор на голямата сцена: „Не, че не е била там със своите детски представления“, добави той.
„В моята концепция се постарах всички характери да могат да се доближат до това, което се чете от музиката, от самата драматургия. Да усетим този характер и този стремеж на принц Ди Буйон, който много хитро, ловко и умело заплита всички интриги. Това е един човек, който действително обича да се забавлява от позицията на аристократ“, каза Юлия Кръстева.
„Продължаваме тази традиция да чуем красивата италианска мелодическа кантилена – това е стилът на Франческо Чилеа, и в същото време да го съчетаем и с актьорската игра, и на финала да видим безсмъртието на артиста. Защото де факто Адриана Лекуврьор, а и не само тя, показва, че за артиста, каквото и да се случи, винаги остава със своето изпълнение, със своята интерпретация, остава във вечността. Той не загива, загива само физическото тяло. Другото остава да съществува“, коментира Юлия Кръстева. Тя допълни, че са подготвени три състава, а репетициите са започнали на 15 октомври. 
„Това е една много трудна партитура, която, за късмет, започнах да изучавам от рано. Това беше първата опера, която направих с маестро Даниел Орен като негов асистент през 1994 г., с участието на Райна Кабаиванска. След това на два пъти направихме тази постановка в Рим и в Триест. Това е една много привлекателна опера. Франческо Чилеа е един много резервиран композитор, не е като Пучини, който е бил доста светски човек, както и Верди. Чилеа си е стоял в кабинета и си е пишел музиката. И създава изключителна творба, шедьовър. Със сигурност, той е бил изключително привлечен от френската музика. Усеща се много влиянието на Масне. Според мен Масне е бил основният източник на вдъхновение за тази опера“, каза диригент-постановчикът Франческо Роза. 
Според него музиката на Чилеа като чувствителност много се доближава до Чайковски. „Има три или четири вида любов – любов на Адриана – веднъж към театъра и веднъж към Маурицио, страстната любов на принцесата и любовта на Мишоне. Това е нещо ново за операта – различни видове любов за един човек или дейност“, обясни Роза.
Сценографът Алфредо Троизи разказа, че декорът е вдъхновен от операта в Салермо и е с „изключително класически стил и спазващ традицията“: „Посвещавам този декор на маестро Ренцо Джакиери, с когото направихме този спектакъл най-напред. Много съм щастлив, че успях да обогатя с тази нова режисура този спектакъл, спазвайки традицията. Цветовете са деликатни, но има и златно като контраст на цветовете на костюмите. Използваме и съвременна техника за прожектиране на изображения, но по традиционен начин. Всичко това се обединява с декорите, за да се създаде една по-магична атмосфера“.
Композиторът е отредил специално място за балет в този спектакъл с музика, написана за балет, отбеляза хореографът Людмила Илиева: „Бих казала на нашия балетен език, че тази музика е много танцувална, чисто балетна. Мястото на балета е в трето действие. Има една картина, която е цяла история, която се разказва в рамките на десетина минути. Историята е част от митологията. Имаме Парис и три богини – Атина, Юнона, Венера, както и бог Меркурий. Имаме амури на сцената. Хореографията е класическа, за да припокрива цялостната режисура на спектакъла“.
/ДД, ГН