ЮНЕСКО картографира морските видове с помощта на ДНК от околната среда

ЮНЕСКО представи резултатите от първото си картографиране на морски видове с помощта на ДНК от околната среда, съобщава АФП.
Програмата, която стартира през декември 2021 г., „ни позволява да видим кои морски видове са най-застрашени от глобалното затопляне“, обяснява Уорд Апелтанс, ръководител на Информационната система за океанското биоразнообразие в ЮНЕСКО.
Методът за изследване на ДНК от околната среда се нарича още eДНК  или екологична ДНК. Той е разработен експериментално през 2000 г., но започва да се прилага съвсем отскоро. В конкретния случай технологията включва вземането на проба от около 1,5 литра вода, за да се идентифицират морските видове въз основа на ДНК следите, които те оставят.  
Този метод е използван от ЮНЕСКО в 21 морски защитени зони в Коста Рика, Бангладеш и Филипините. Благодарение на тази операция са идентифицирани 4 500 вида, 120 от които са включени в Червената книга на застрашените видове на Международния съюз за опазване на природата (IUCN).
„Без тази техника работата щеше да отнеме поне 5 години и щеше да бъде по-инвазивна“, казва Одре Азуле, генерален директор на ЮНЕСКО. Според нея "това дава възможност да се определят приоритетни зони за защита“.
ЮНЕСКО мобилизира ученици и техните учители да вземат проби и да повишат осведомеността за значението на опазването на морското биоразнообразие. В националния парк „Евърглейдс“ във Флорида, където ученици от средните училища участваха в събирането на проби, екологичната ДНК беше използвана и за регистриране на ситуацията с инвазивни видове като питоните.
„Искаме да помогнем на страните да разберат промените, причинени от глобалното затопляне, за да могат да подобрят защитата на морските видове“, казва Фани Дувър, ръководител на Програмата за морско наследство на ЮНЕСКО. „Вземането на екологични ДНК проби е достъпно: всеки комплект струва 25 евро“, допълни тя. „За първи път този метод се използва в голям мащаб. Това означава, че резултатите могат да бъдат получени само за няколко месеца, вместо за 5 до 10 години“, уточни Фани Дувър. 
ЮНЕСКО се надява, че този метод ще направи възможно постигането на целта, поставена в споразумението Кунмин-Монреал: до 2030 г. да бъдат защитени 30% от океаните, докато в момента са защитени само 8%. 
Методът еДНК дава възможност да се определят приоритетните зони за защита. Крайната целта на ЮНЕСКО обаче е да осъществи вземането на проби от еДНК във всички 18 000 морски защитени зони.