ЮНЕСКО предприема спешни мерки за защита на археологически паметници в Ливан след израелските удари

ЮНЕСКО предприема спешни мерки за защита на едни от най-ценните археологически забележителности в Ливан след израелските въздушни удари, съобщиха „Ю Ес Ей арт нюз“ и „Арт нюзпейпър". 
Ливанският клон на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ICOMOS/ИКОМОС), ЮНЕСКО, и Министерството на културата на Ливан излязоха с изявления относно израелските удари през последните дни, които нанесоха щети на крепостта Бофор и град Тир.
В изявлението си от ИКОМОС изразиха дълбока загриженост относно въздушния удар срещу входа на древния град Тир. Мястото е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО и наскоро получи статут на „засилена защита“ съгласно Втория протокол към Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, уточняват „Ю Ес Ей арт нюз“ и „Арт нюзпейпър". 
„ИКОМОС остро осъжда тази атака срещу обект на световното наследство“, се казва в изявлението, „и напомня, че културните ценности, особено когато са под засилена защита, не трябва да стават обект на нападение или да бъдат използвани за военни цели.“
Според данни на организацията ударите са засегнали входната зона, административните сгради и археологическите складове. От ИКОМОС отбелязват още, че „мащабът на щетите по самата археологическа структура все още не може да бъде оценен поради сложната ситуация със сигурността, но нанасянето на преки поражения вече е потвърдено“.
ЮНЕСКО засилва подкрепата си за опазване на културното наследство в Ливан след потвърдени щети по ключови обекти под засилена защита, включително историческия град Тир, крепостта Бофор и цитаделата Шама, съобщиха от Организацията на ООН за образование, наука и култура.
Ливанските власти съобщават за военни удари в непосредствена близост и до други защитени локации. Ливанският министър на културата Гасан Саламе изпрати писмо до генералния секретар на ЮНЕСКО Халед ел Енани, с което поиска спешна намеса за предотвратяване на унищожаването на крепостта Бофор, след като тя беше превзета от израелските сили на 31 май.
В писмото си Саламе настоява за „незабавна и спешна намеса на организацията за ангажиране на съответните страни и задействане на всички подходящи международни механизми, за да се предотврати унищожаването на обекта - крепост Бофор (Калаат ал-Шкиф), след изключително сериозна заплаха, насочена срещу тази археологическа забележителност“. Той подчерта, че „мълчанието или липсата на действия пред лицето на подобна заплаха биха отворили вратата за нарушения, чиито последици за културното наследство, защитено от международното право, биха били необратими“.
Крепостта Бофор, издигната от кръстоносците през XII век, е прочута и с това, че през 1909 г. е посетена от Томас Едуард Лорънс - Лорънс Арабски - по време на големия му поход из Леванта, отбелязва „Ю Ес Ей арт нюз“.
Археологическият обект се превърна, може би повече от всеки друг ливански културен обект, в символ на дългогодишния конфликт в южната част на страната, допълва изданието. Средновековната крепост е била превземана от различни мюсюлмански и християнски лидери по време на Кръстоносните походи поради стратегическото си разположение на върха на хълма. Тя е превзета от Израел по време на войната в Ливан през 1982 г., а в по-ново време над нея се вееха знамената на „Хизбула“ и „Амал“, допълва „Ю Ес Ей арт нюз“.
Замъкът Бофор е под закрилата на ливанското Министерство на културата от 2000 г. насам. Ливанските власти положиха значителни усилия за неговото възстановяване, за да бъде отворен за обществеността, както и за изследователи и туристи. През 2024 г. ЮНЕСКО предостави на обекта статут на „засилена защита“ като признание за неговата изключителна стойност за културното наследство. Сега мнозина се опасяват от неговото пълно унищожение.
„Исторически погледнато, Израел укрепи Бофор и го превърна в модерно военно укрепление, но също така и в символ на окупацията на Южен Ливан. Когато паметник на културата като Бофор се превърне в символ на някоя от страните в даден конфликт, той започва да се разглежда като негова легитимна цел. Точно поради тази причина международното право забранява превръщането на културни ценности във военни обекти“, каза пред „Арт нюзпейпър“ Алон Арад - израелски археолог и изпълнителен директор на неправителствената организация за културно наследство „Емек Шавех“ (Emek Shaveh).