Ивайло Дичев непрекъснато измисляше как да превърнем науката в публично говорене за по-широка аудитория, каза пред БТА доц. Жана Попова

Проф. Ивайло Дичев е пример за онова, което наричам извъннормативен учен. В проектите винаги има едни строго начертани дейности, работни програми, а Ивайло ги разбиваше и непрекъснато измисляше как да превърнем науката в публично говорене за по-широка аудитория. Това каза пред БТА доц. Жана Попова от катедра „Радио и телевизия“ във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) при Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ по повод 70-ата годишнина от рождението на социолога, антрополог, културолог и писател проф. Ивайло Дичев (1955-2023).
„Странно е да го кажа, но с Ивайло Дичев ни свърза най-напред футболът. Той и Орлин Спасов правеха изследването за „Новите млади и новите медии“ през 2008 г. и ни поканиха да се включим заедно с Вяра Ангелова. Моят интерес беше към футболните фенове, медиите, новите видеоплатформи тогава и връзката с политиката“, каза доц. Попова. Отбеляза, че още тогава е била впечатлена от лекотата, с която проф. Дичев е преминавал между различните области и многостранните му интереси.
Тя разказа, че по-късно на семинари се е запознала с Велислава Петрова, Валентина Георгиева, Ния Нейкова, Владислав Петков и кръга около сп. „Семинар_БГ". „Поканиха ни да направим семинар заедно с Миглена Николчина и Еньо Стоянов, когато започвахме да правим нашата магистърска програма „Дигитални медии и видеоигри", в която и Ивайло Дичев участваше. Много ми харесваше да го наблюдавам как успяваше да превърне в изследване този свой интерес към всяко ново явление в културата, политиката, медиите, социалните мрежи, но и към историята и антропологията“, отбеляза доц. Жана Попова.
ПОП КУЛТУРАТА И ПОЛИТИКАТА
По думите ѝ след това заедно с проф. Дичев са работили върху изследване на връзката между поп културата и политиката. „Ивайло успяваше да види цялата картина и да се интересува от детайлите във всяко изследване, от различните „сцени", както ги наричаше той, което правехме по нашия общ проект „Поп култура, поп политика: дигиталният обрат“, каза тя.
Доц. Жана Попова отбеляза, че семинарът „Поп култура, поп политика" във ФЖМК се е превърнал в очаквано събитие, на което са се събирали хора с интереси в несъвместими на пръв поглед области. „Ивайло държеше да правим подкаст, в който да говорим за поп културата като учени, така че да достигат идеите на повече хора в интернет до широка публика. За първи път направихме превод на подкастите на жестомимичен език, защото искахме нашият семинар да е за всички. Общностите, групите, малцинствата не са само обекти на изследвания, ние искахме да се чуваме и като учени и се радвам, че успяхме“, допълни тя.
„Благодарение на Ния Нейкова и на Ивайло Дичев имаме невероятния шанс да работим с учени от Leibniz-Zentrum für Literatur- und Kulturforschung  в Берлин - д-р Матиас Шварц и д-р Нина Велер. Струва ми се, че успяхме да направим видими резултатите от работата ни с три научни издания, които завършваме“, посочи още доц. Жана Попова.
Тя отбеляза, че е готов специалния брой на сп. „Философия" (НИОН „Аз-буки“) от края на 2024. „Радостно е, че проф. Даниела Колева, която познаваше Ивайло от съвместната им работа, открива броя, в който събрахме текстове от нашата международна конференция, организирана през октомври 2024 г., която посветихме на професор Дичев. Другите участници в проекта ни - Венцислав  Димов, Светла Колева, Мила Минева, Жана Попова, Ния Нейкова, Вяра Ангелова и докторантките, които вече защитиха тезите си - Мария Иванова, Росалина Тодорова и Елена Фучеджиева са автори в тематичните броеве на сп. „Семинар_БГ" и на „Социологически проблеми“, обясни Жана Попова.
„На мен ми харесваше да наблюдавам как Ивайло Дичев позволяваше на хората около него, а както виждате, той срещаше хора от най-различни научни полета, да определят сами дистанцията, през която гледат случващото се. Знам, че авторството, публиката, медиите са важни думи в неговите книги, но на мен ми харесваше как мисли дистанцията като незаменима част от погледа върху събитията. Разбира се, онова, което веднага привличаше хората, беше и чувството му за хумор, но и чувството за респект към всеки, който се пали в това, което изследва“, допълни още тя. 
СТИПЕНДИЯ „КОНТРАСЕНСУСИ“
„Днес е повод да си спомним за нашия много близък колега и приятел проф. Ивайло Дичев. Той работеше в много сфери. Имаше напълно разностранни интереси“, каза пред БТА доц. Валентина Георгиева – културолог и председател на основаното от проф. Дичев научно сдружение „Мрежа за културни изследвания“.
Тя отбеляза, че в негова чест е учредена изследователска стипендия за млади учени – „Контрасенсуси“. „Това е дума, която самият проф. Дичев измисли. Дори в нея се включва, така да се каже, неговото изследователско наследство – идеята, че изследователските ни дирения могат да тръгнат в най-различни посоки, могат да се сблъскат, но в крайна сметка да намерят консенсус, или пък не, или – отново да се отдалечат. И така да продължим да търсим, да продължим да изследваме“, обясни доц. Георгиева.
По думите ѝ стипендията е учредена с дарителски фонд, за който голяма заслуга има неговата вдовица Мила Минева. Първите две стипендии ще бъдат връчени тази вечер в ректората на Софийския университет.
Доц. Валентина Георгиева обясни, че сдружението „Мрежа за културни изследвания“ събира на едно място най-близките хора на Ивайло Дичев в научна среда. „Полетата, които изследваме, следвайки неговия завет, са както политическите мобилизации, културната антропология, градска антропология, визуални изследвания, медийни изследвания и др.“, каза тя. Много богата палитра от изследователски дирения ни остави Ивайло Дичев, добави доц. Георгиева.
Тя разказа, че в новия, 28-и, брой на „Семинар_БГ" е включен непубликувания досега последен текст на проф. Ивайло Дичев. Двадесет и деветият брой ще е в негова чест – 14 изследователи от различни университети ще участват в него. „Няма обща тема, за разлика от досегашните броеве на „Семинар_БГ". Абсолютно свободна е темата, тъй като това е духът на Ивайло. Той вървеше във всички посоки“, каза културоложката.
Доц. Валентина Георгиева разказа, че е от малкото хора, които никога не са слушали проф. Ивайло Дичев като преподавател. „Когато аз учех културология много отдавна във времето, той още завършваше доктората си в Париж. Така че той се завърна в годината, в която аз се дипломирах, след което пък аз заминах да правя докторат в чужбина. И така, аз никога не бях негова ученичка в тесния смисъл. Ние се запознахме вече като колеги, като и двамата бяхме преподаватели в катедра „Културология“, посочи тя.
По думите ѝ проф. Дичев със сигурност силно ѝ е повлиял. „Той имаше това лично качество да умее да формира кръг около себе си, да сформира групи. Да създава изследователски екипи, които много работят заедно на терен и по този начин си стават и приятели. Създава се една атмосфера на колегиалност, сътрудничество, но и на много силно доверие помежду ни. Така че, всъщност, това е което аз ще запомня от него – човек, който не спира да търси. Непрекъснато има нови идеи, непрекъснато търси нови хора, успява да формира екипи и да увлича след себе си и своите изследователски интереси хората“, отбеляза доц. Валентина Георгиева.
Ивайло Дичев е роден на 28 март 1955 г. в София. Син е на писателя Стефан Дичев и художничката Лиляна Дичева.  През 1979 г. той завършва английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В периода 1985-1987 г. работи като редактор във в. „Орбита“ и издателство „Български писател“. 
От 1990 г. Ивайло Дичев е асистент в катедрата „Логика, етика, естетика“ в Софийския университет. През 1991 г. той специализира в Сорбоната в Париж с дисертация на тема „Еротика на авторството“, а през 1996 г. защитава докторати в Софийския университет и Университета Париж-VII „Дени Дидро“. Ивайло Дичев се хабилитира с труда „Дарът в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ през 1999 г. От 2001 г. е професор по културна антропология в Софийския университет, а през 2002 г. става директор на магистърска програма „Културна антропология“. Проф. Ивайло Дичев е преподавал също във Франция, САЩ и в други държави.
Ивайло Дичев е създател и редактор на онлайн списанието за културни изследвания „Семинар БГ“. 
Автор е на разкази, романи, есета. През 1977 г. той дебютира с разказа „Континентът потъва“ във в. „Пулс“. Дичев е представител на младото поколение разказвачи от 80-те години на 20-и век, ориентирани към идейно-естетическите постулати на постмодернизма и повествователната техника на „новия роман“. Той е автор на три книги с разкази – „Уча се да плача“ (1979), „Звезден календар“ (1982), „Миг след края на света“ (1982), романа „Идентификация“ (1987). Той е сценарист на българския игрален филм „Заплахата“ с режисьор Златина Русева (1980). 
Ивайло Дичев е автор и на научни книги по проблеми на естетиката, социологията, философията и културната антропология, сред които „Културата като дистанция“ (2016), „Граждани отвъд местата“ (2009), „Пространства на желанието, желания за пространство“ (2005) и др. Носител е на наградите за журналистика „Паница“ (1999), „Черноризец Храбър“ (2002) и „Димитър Пешев“ (2005).
Ивайло Дичев умира на 6 ноември 2023 г в София.
/БС/ДС/отдел „Справочна“
Използвани източници: БТА, ВИНФ, 24.2.2000, https://www.bta.bg/bg/news/lik/564187-pochina-kulturniyat-antropolog-prof-ivaylo-dichev, https://www.svobodnaevropa.bg/a/pochina-profesor-ivaylo-dichev/32673174.html, https://dictionarylit-bg.eu/Ивайло-Стефанов-Дичев, https://kultura.bg/web/напусна-ни-ивайло-дичев/#, https://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2003/11/10/60125_chernorizec_hrabur_vruchi_za_vtori_put/, https://www.vesti.bg/novini/kulturologyt-ivajlo-dichev-e-tazgodishniiat-laureat-na-nagradata-dimityr-peshev-814160, https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/1090222052, https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/1090221540, https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/1090221028, https://www.dw.com/bg/pognusata-patologiata-na-blgaria/a-65846594