Междувременно се подготвя за следващото си отпътуване - този път за по-дълго време. Солидният му опит на агенционен журналист му печели ново назначение като кореспондент на Българската телеграфна агенция в гръцката столица Атина от есента. Споделя, че за него агенционната работа е в основата на журналистиката заради правилото, което отрежда на репортера ключово място за получаването на новината. То е на терен, при източника. „Често агенциите предават първи дадена информация, след което другите медии я анализират и на тази база извличат някакви изводи. Даже метафорично мога да кажа, че новините се раждат в агенциите и БТА е чудесен пример за това,“ допълва той.
Докато тече подготовката му, редува уроците по гръцки със заседания на Министерски съвет и други държавни институции, които има за ресорни. Наблюденията му съвпадат с мнението на цялото общество, а именно, че в България достъпът на журналистите до политиците става все по-ограничен. В парламента положението не е по-различно. „С преместването си от старата историческа сграда, която всички познаваме с надписа „Съединението прави силата“, в бившия Партиен дом, журналистите са отделени в нещо като кулоар - не знам как точно да го определя, и те имат достъп до един депутат, само ако депутатът реши да отиде при тях, така че това затруднява работата.“
На въпроса дали социалните мрежи помагат на българската журналистика да е по-свободна, Лазаров отговаря, че сама по себе си тя е достатъчно независима и отново откроява агенционния подход като показателен за това. Водещо при него е, че той борави единствено с факти и ясно назовани източници. „Именно на това е подчинена и нашата работа в Агенцията. Ние спазваме принципите на бързина, точност, обективност на информацията, и най-вече на ясно посочен източник. Друг е въпросът някои журналисти как постъпват и какви професионални стандарти спазват при своята работа, но смело мога да заявя, че тук, в БТА, те се спазват“, разяснява той. Не смята социалните мрежи за конкуренция. Според него те са по-скоро едно ново дигитално поле, което трябва да се използва от професията. Те могат да бъдат само от помощ, ако с тях се борави правилно и рационално и с разбирането, че са наш инструмент, а не нещо, с което трябва да се състезаваме.
Според Лазаров негативната вълна от подвеждащо съдържание, заливаща мрежите, не би била възможна без идеалната среда, поднесена му от съвременните потребителски навици. В тях все по-отчетливо се настанява наивното и безкритично възприемане на информацията, което протича на принципа на консумация на бързата храна без излишна мисъл. „Моите лични наблюдения са, че понякога хората гледат снимката, четат заглавието, но малко вникват истински в съдържанието. И другото, с което хората трябва да свикнат, е да сверяват една информация. Първата работа, като видят една информация, особено в Интернет, е да я проверят дали е излязла и в други медии, които се ползват с доверие. Това е основен принцип и в нашата журналистическа работа, което ние правим ежедневно,“ препоръчва той.
Също така, едно съобщение заслужава доверие за достоверност само, ако се знае откъде идва, т.е. кой застава публично с името си зад неговото разпространение – посочени ли са институцията, човекът, постът, който заема и т.н. Ако вместо ясно назован източник присъства фразата „отлично запознат“, но безименен източник, тогава нещата са съмнителни.
Журналистът намира връзка за подобряване на медийната култура и със засилване значението на гражданското образование в училище. Въпреки, че в момента въвеждането на предмет по религия е на дневен ред и „гълта“ голяма доза обществено внимание, то също трябва да бъде задълбочено, смята Лазаров. И изразява съжаление, включително от професионална гледна точка, че политическата култура на българина не е на такова високо ниво, от каквото има интерес и самата журналистическа гилдия.
Гледайте ни в YouTube
Слушайте ни в Soundcloud