Иван Ничев: След всеки филм се чувствам по-малко ограбен

След всеки филм се чувствам по-малко ограбен. Но в това чувство има нещо от родилната болка, защото знаеш, че идва детето. И в мига на неговия писък ти драматично разбираш, че то само за миг ще бъде до тебе, след което отново оставаш сам. Следват мъчителните мигове, в които отново поемаш пътя към себе си. Думите са на режисьора Иван Ничев, който днес става на 85 години.
Редувам оптимизъм с отчаяния и в някои мигове съм абсолютно сигурен, че докосвам някои струни в човешката душа, казва още той. По думите му в това е смисълът на съществуването на всяко едно изкуство: „Това е и посланието, което съм се мъчил да вкарам в моите истории. В други мигове на отчаяние си мисля, че  каквото и да правя, всичко тече покрай мен. Но не щеш ли – на другия ден, срещам двама души, които са открили нещо за себе си. И тези двама души са ми достатъчни“.
„Липсва ни анархистичен дух… Трябва да преживеем силна национална драма, която да обедини хората“, смята Иван Ничев.
КАРИЕРА ОТ 7-ГОДИШЕН...
Той е роден на 31 юли 1940 г. в Казанлък. От седемгодишен участва в радиотеатъра с Мила Павлова, Апостол Карамитев, Славка Славова, а по-късно пее в хор „Бодра смяна“. 
Завършва през 1967 г. висшето си образование в Държавната филмова академия за театър и кино в Лодз, Полша. Ученик е на Анджей Вайда, заедно с имена като Кшищоф Кешловски, Кшищоф Зануси, Едвард Берщайн Жебровски, Адам Холендер.
За „полската школа“ Ничев споделя през 1988 г. за в. „Земеделско знаме“: „Там се родих като режисьор, но бързо разбрах, че пътят ми е назад към моите корени – към България“.
В периода 1966-1968 г. работи в Студия за късометражни филми и в театър, в Полша, от 1968 до 1970 г. – в студия „Време“, а от 1970 до 1990 г. – в студията за игрални филми „Бояна“.
Той е преподавател по „Филмова и телевизионна режисура” във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) от 1975 г., факултет „Екранни изкуства“. През 1990 г. е избран за доцент, а по-късно става професор. От 1988 г. е член на Европейската филмова академия. На 9 февруари 2000 г. е избран за главен секретар на Съюза на българските филмови дейци (СБФД). През 2003 г. проф. Иван Ничев е сред създателите на Асоциацията на хабилитираните преподаватели в областта на екранните изкуства от всички висши учебни заведения в България – „Академика 21“.
Иван Ничев е режисьор на документалните филми „София в зелено“ (1963), „Селска хроника“ (1965), „Светицата“ (1974), „Балада за двама и една китара“ (1976), „Първите и признанието“ (1976), „Човешки празници“ (1981), „Кулиси“ (1984), „Честит празник, мили колеги“ (1987) и на игралните филми „Странен двубой“ (1971), На зазоряване – новелата „Сърце човешко“ (1972), “Спомен” (1974), „Жива хронология“ (1975), „Звезди в косите, сълзи в очите“ (1977), „Бумеранг“ (1979), „Бал на самотните“ (1981), „Царска пиеса“ (1982), „Черните лебеди“ (1984), „1952 – Иван и Александра“ (1989), Бай Ганьо тръгва из Европа“ (1991), „Любовни сънища“ (1994), „Големанов“ (1995).
СЛЕД КРАЯ НА СВЕТА
През 1998 г. започват снимките на филма „След края на света“, съвместна продукция с Германия и Гърция. Режисьор е Иван Ничев, сценарист е Анжел Вагенщайн, оператор – Георги Николов. В главните роли са Татяна Лолова и Стефан Данаилов. През 1999 г. филмът е представен на Лайпцигския панаир. През същата година е отличен със Специалната награда на 24-тия международен телевизионен фестивал „Златната ракла“ в Пловдив. Удостоен е и с наградата за режисура на 24-тия фестивал на българския филм „Златна роза“ във Варна. 
„След края на света“ е представен на близо 20 международни кинофорума и печели наградата на публиката във Верона, а през 2000 г., на церемония за годишните награди на Съюза на българските филмови дейци, са му присъдени пет кристални пирамиди. Освен за игрален филм на годината, продукцията е отличена за режисурата на Иван Ничев, музиката на Стефан Димитров, за мъжка роля – на Васил Михайлов, и за операторско майсторство – на Георги Николов.
СУПЕРПРОДУКЦИЯТА
През 2002 г. Ничев започва снимките на „Пътуване към Йерусалим“. Първата субсидия, която получава проектът, е от Националния филмов център през лятото на 2001 г., а по-късно идва съфинансирането от страна на Българската национална телевизия (БНТ). На продукцията е осигурено и копродуциране от страна на Германия в лицето на телевизия ARD и германската филмова къща „Саксония медия“. През пролетта на 2002 г. проектът получава субсидия от „Евроимаж“, който е на първо място между всички кандидати, сред които са и предложения на Бернардо Бертолучи и Клаус-Мария Брандауер. Българският проект печели не само достатъчно гласове като абсолютен брой, а и по критерия „Капитал“ (над 50%). Това е второто изискване, за да бъде субсидирано филмово начинание - то трябва да е подкрепено и с гласовете на държавите, участващи с голям капитал във фонда Евроимаж. 
Така осигуреният бюджет от 1 300 000 лева превръща „Пътуване към Йерусалим“ в суперпродукция за нашите условия. Снимките са в София, Варна, Пловдив и Германия. Шест седмици се филмира в България и една в Германия. Най-много кадри се заснемат в Пловдив, където Иван Ничев предпочита да работи още от периода на „След края на света“. 
За филма „Пътуване към Йерусалим“ Иван Ничев е посочен като най-добър режисьор на 38-ия международен фестивал „Златната ракла“ през 2003 г. в Пловдив. 
ДЕБЮТ В ЕКШЪН ТРИЛЪРА
Режисьорът дебютира през 2007 г. в жанра екшън трилър с „Деца от восък“- международна копродукция. В главните роли са Арманд Асанте, Удо Кир, Асен Блатечки, Деян Донков, Даниел Бернхард, Наум Шопов-младши, Йоан Карамфилов, Лиди Дение, Нал Озан, Шърли Бренер, Людмила Сланева. Иван Ничев е и продуцент на филма, заедно с Менахем Голан – съсценарист със Стивън Корнуел. 
„Любопитен човек съм. Искам всичко да опитам. Сега се връщам към иронията и човека. Любимите ми мигове са между двете маски – сълзата и смеха“ – така режисьорът коментира своя опит в жанра.
И ШОУТО ПРОДЪЛЖАВА...
През 2007 г. Иван Ничев започва във Виена снимките на телевизионен сериал „И шоуто продължава“ с Тодор Колев в главната роля.
Филмът „Българска рапсодия“, с режисьор и сценарист Иван Ничев, е българското предложение за „Оскар“ за чуждоезичен филм през 2014 г. Филмът открива седмия „Празник на българското кино в Рим“.
През 2017 г. е премиерата на документалния филм „Нейната изповед“ на Иван Ничев. Филмът разказва историята на Костадинка Кунева – българката, която се бори за правата на работничките в Гърция и оцелява след нападение с киселина, и става евродепутат в Брюксел, избрана с листата на гръцката СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица).
През 2020 г. игралният филм на проф. Ничев- „Можеш ли да убиваш“, е отличен с най-високата награда за режисура на името на Андрей Тарковски на 29-ия фестивал „Златен витяз“ в Русия.
ПРИЗНАНИЕ 
Иван Ничев е носител на наградата „Златен век“ звезда на Министерство на културата (2015), на орден „Кирил и Методий“ (първа степен, 1981), на орден „Стара планина“ (първа степен) – за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството (2021) и на почетната награда „Васил Гендов“ – за цялостно творчество (2025).
По повод 85 години от рождението на проф. Иван Ничев в родния му град се подготвя празнична програма с надслов „Софиянецът от Казанлък“. 
/ДД
/ДС/отдел „Справочна“/
Използвани източници: БТА, ВИНФ, 25.03.1999 г.; 15.10.1999 г.; 09.02.2000 г.; 28.02.2000 г.; 19.10.2000 г., 28.12.2000 г.; 31.07.2002 г.; 20.10.2003 г.; 18.04.2007 г.; 23.10.2014; 06.02.2016 г.; 22.01.2017 г.; 07.03.2017 г.; 02.10.2020 г.; 11.02.2021 г.; https://www.bta.bg/bg/news/lik/886824-ivan-nichev-poluchava-nagradata-vasil-gendov-za-tsyalostno-tvorchestvo; https://www.bta.bg/bg/news/lik/939442-s-tridnevna-programa-otbelyazvat-85-godini-ot-rozhdenieto-na-prof-ivan-nichev-v; в. „Земеделско знаме“, бр. 255/9.12.1988 г.; в. „Народна младеж“, бр. 19/12.05.1989 г.; в. „24 часа“, бр. 100/2.04.1994 г.; в. „Труд“, бр. 94/06.04.2014 г.;  https://natfiz.bg/member/ivan-nichev/