Днес се навършват 123 години от рождението на виртуозната цигуларка от Хасково, прославила България по света - проф. Недялка Симеонова (1901-1959). Личният й живот е низ от обрати и тъжни стечения на обстоятелства въпреки бляскавата професионална кариера още от младостта й, припомни за БТА историкът от Регионалния исторически музей на Хасково Милен Вълчев.
Недялка Симеонова умира в нищета в клиника в Париж сама в последните си дни. В родния й град обаче и до днес споменът за нея и постиженията й на музикалните сцени на няколко континента се пази жив, добави историкът.
В памет на професор Симеонова Община Хасково вече 49 години ежегодно провежда музикални дни на нейно име, част от които е и Международният конкурс за млади цигулари. За да увековечат спомена за виртуозния музикант, каквато е била Недялка Симеонова, след големия ремонт и отварянето отново на една от емблематичните архитектурно-исторически сгради в града - Кирковото училище, от Регионалния исторически музей в Хасково подредиха специален кът с нейни вещи. Там е и една от цигулките, с които тя е свирила и нейна рокля. Част от фонда на музея са и писма, изпратени до семейството й в България, малко преди Недялка Симеонова да напусне земния си път. Сред експонатите е и куфарът, с който цигуларката е пътувала в Европа и Америка, чиито сцени е покорила. Той е дарен с няколко албума със снимки и други предмети през лятото на 2020 година на музея в родния й град от внука й Филип Симеонов, припомни Милен Вълчев.
Творческият път на цигуларката започва в съвсем ранна възраст, когато е на шест години. За първи път пред публика тя свири на сцената на местното читалище „Заря“. Този концерт се превръща в събитие, за което дълго се говори в Хасково. Още тогава започват да я наричат „детето чудо“ заради характера, който проява, макар и съвсем невръстна, и безусловното й изпълнение, за да стане един ден първата българска с концерт в Карнеги хол.
Две любопитни истории са като пророчески в нейния живот, допълва Милен Вълчев. Едната от тях е разказана от самата Недялка Симеонова и описана от първия биограф на цигуларката Живка Шамлиева в книгата „Изстрадани звуци“. При първия й концерт в София, когато е поканена да свири във Военния клуб, младата вече звезда, изпълнява „Мечтание“ от Шуман. След като и последните звуци от струните на цигулката й замлъкват и публиката избухва в бурни аплаузи, сред хората в залата става висок мъж с големи бели мустаци и сини очи, приближава се към момиченцето с цигулката, вдига го на ръце над главата си и казва пред всички да запомнят, че малките ръчички, затрогнали техните души, ще прославят България. Тогава Недялка Симеонова още не знае, че този мъж е Иван Вазов, разказа Вълчев.
Той припомни и друга любопитна история. При концерт в родния си град Хасково, известната вече цигуларка, е забравена от безотговорни организатори, когато пристига на гарата. За да стигне до хотела си, й се налага да гази в снега около три километра. „Полуизмръзнала Недялка Симеонова стига до неотоплената хотелска стая, макар изоставена от организатори и местни управници, тя не се отказва от обещания благотворителен концерт за набирането на средства за бедни и болни студенти, за които е дошла в родния си град. Освен това залата е полупразна. По този повод известният по онова време хасковски журналист Делчо Василев завършва статията си във вестник „Утринна поща“ (12 януари 1937 г.) с думите „Един ден хасковци ще се бият по гърди, че Недялка Симеонова им е била съгражданка и паметник ще искат да й издигнат от „признателност“, а сега я оставят да свири само пред стотина души публика. „O tempora, o mores!. Написаното от Василев преди толкова много години ще се окаже пророческо, но и припомня за кой ли път библейската истина, че никой не е пророк в собствената си страна“, завършва разказа си за проф. Недялка Симеонова историкът Милен Вълчев.