Иво Йосипович пред БТА: Трябва да ценим хората, които са се борили за мир и любов

Това е история, която ни показва, че трябва да ценим хората, които са се борили за мир и любов. И въпреки че е трагедия, посланието е зов за мир и любов. Това казва пред БТА композиторът Иво Йосипович, чиято опера „Ленън“ ще има премиера на 5 септември, на сцената на Софийската опера и балет.
Авторът определя творбата си като съвременна модерна музика: „Няма цитати или алюзии, но в историята на операта, в либретото, има определени асоциации“.
На въпрос как би звучал гласът на Джон Ленън днес, ако беше жив, Йосипович отговаря: „Със сигурност, би призовавал за мир. Смятам, че в момента най-важната задача за всеки политик или за всеки, който има роля в обществения живот, е борбата за мир“.
„За съжаление, знаем каква е реалността. Решението за мира се взема от лидерите на най-могъщите държави. Аз бих призовавал, умолявал, протестирал, но накрая това е в ръцете на много малко хора – и това е жалко“, казва композиторът, който е и президент на Хърватия от 2010 до 2015 г.
В „Ленън“ участват изпълнителите Домагой Доротич, Дубравка Шепарович Мушович, Мария Кухар Шоша, Озрен Билушич, Кристина Анджелка Джопар, София Амели Гоич, Мартина Менегони, Синиша Галович, Дарио Чурич, Давор Радич, Антонио Брайкович, Ален Рушко, Борко Баюти, Синиша Щорк, както и танцьорите Иванчица Алайбег, Петра Варгович Станциу, Мая Шехич, Вид Вугринец, Дариа Бърдовник Буквич, Дуня Зоричич, Азамат Набюлин. Режисьори са Иван Йосип Скендер и Марина Пейнович, художник на костюмите – Здравка Ивандия Киригин, хореограф – Барбара Новкович Новак, диригент на хора – Лука Вукшич, дизайнер на осветлението – Иван Лушичич Лиик и Елвис Буткович.
Иво Йосипович, в разговор с Даниел Димитров – за първата среща с музиката на The Beatles и Джон Ленън, за баланса между документалното и художественото, и предизвикателството да пренесеш рок легенда в света на класическата опера. И още: Защо Ленън е актуален и днес? Как личността му се отрази в музикалния език на операта и защо няма цитати или алюзии към музиката на The Beatles? Как би звучал гласът на Ленън в днешната културна и политическа действителност?
Спомняте ли си първия път, когато сте слушали Ленън, и какво впечатление Ви остави?
- Бях дете, когато започнах да слушам The Beatles и Джон Ленън, и проследих всички етапи от тяхното съществуване – първо като поп група, а после, разбира се, и след Ленън. 
Защо Ленън е актуален и днес? Кои теми от живота му Ви се струват най-актуални днес – мирът, свободата, любовта?
- Много съм мислил за случая „Ленън“, за неговото убийство, защото другата ми професия е професор по наказателно право. По някакъв начин се интересувах от личността на убиеца, на нападателя – защото той го обича, бил му е фен, а после решава да го убие. Така че въпросът ми беше: Защо и как се случи това, какви бяха последствията?
Другата причина е, че Джон Ленън беше в известен смисъл противоречива личност. От една страна, той беше идол на младите хора, които се бореха за мир, за любов, за добри отношения между хората и народите, а от друга – живееше като аристократ. И може би това също е било един от мотивите за убиеца да го застреля – защото е бил недоволен от неговия двойствен живот.
Няма значение дали е актуален или не. Вижте Дон Жуан, той не е актуален днес. Това е история. Или Аида – същото е , не е актуална днес, просто е хубава история...
Виждате ли Ленън повече като музикант, като социален активист или като митична фигура – и как това се отрази в музикалния език на операта?
- Първо, трябва да кажа, че той е всичко това, което споменахте. Велик музикант, много важна и харизматична личност, но и активист.
ЦРУ не му позволяваше да получи постоянно жителство в САЩ, в продължение на много години, защото го смятаха за вид лява пропаганда или нещо подобно. Но, от друга страна, много е важно да се знае, че през 60-те и 70-те години той беше духовен водач на социалното движение сред младите хора. Това беше решаващо за онова време, защото те се идентифицираха с него и с неговите благородни послания. Много ценя живота и социалната му дейност, както и музиката му, защото тя е наистина велика.
Но неговата музика изобщо не е повлияла на моята опера. Много хора ме питат: „О, какви песни използвате?“. Никакви песни на Ленън не използвам. Това би било нарушение на авторските права, а и той е правил тази музика много по-добре, отколкото аз мога. Така че всеки, който чуе операта, не бива да очаква музиката на Ленън там.
Казвате, че няма цитати или алюзии към музиката на The Beatles? Как определяте стила на операта? 
- Съвременна модерна музика. Няма цитати или алюзии, но в историята на операта, в либретото, има определени асоциации.
Как подходихте към баланса между документалното и художественото в сюжета?
- Марина Бийти, дамата, която написа либретото, знае абсолютно всичко за The Beatles . Но тя е и поет по душа, и не просто преписва факти от живота му. Тя изгради асоциативен текст, защото цялата опера е основана върху убийството. Започва със стрелбата срещу Ленън, а после той живее още пет-шест минути. И цялата опера е неговата халюцинация, докато лежи прострелян на улицата от Чапман. Цялата опера е негова визия за хората, които са били важни в живота му.
Как се свързахте с Марина Бийти за този проект?
- Беше чудо! Истинско чудо. Търсех либрето за моята идея – да пиша за убийството на Ленън, но не можех да намеря. Много уважавани автори ми казваха: „О, ще напиша либрето за теб, но, моля те, не за Ленън, а за нещо друго“. И аз загубих надежда, че ще намеря либретист. В един момент телефонът звънна. Вдигнах и чух един много приятен глас: „Аз съм Марина Бийти, имам чернова на Вашето либрето“. Изпрати ми го и аз бях възхитен –чудо! 
Тя е професор в университета в Риека, пише и книги, и е много мила, високообразована жена.
Как си обяснявате отказа на другите да пишат за Ленън?
- Не знам... Това бяха наистина големи писатели, но всеки искаше своя тема. Разбирам ги. Те ми предлагаха други сюжети.
Един от най-известните наши писатели ми предложи негова история за Христофор Колумб. Казах: „Не, не искам. Аз искам да разкажа за Ленън. Това е моето произведение“.
Какво е предизвикателството да пренесете рок легенда в света на класическата опера?
- Не мисля, че имаше такова. Ако погледнете най-важните опери от историята – те разказват истории от минали векове. При нас разстоянието е само половин век.
Ако Ленън беше жив днес, как би звучал неговият глас в нашата културна и политическа действителност според Вас?
- Със сигурност би призовавал за мир. Смятам, че в момента най-важната задача за всеки политик или за всеки, който има роля в обществения живот, е борбата за мир.
Питам Ви не само като композитор и артист, но и като човек, занимавал се с политика – какво бихте казали на Ленън, ако имахте тази възможност?
- Бих призовал за мир, разбира се. Но, за съжаление, знаем каква е реалността. Решението за мира се взема от лидерите на най-могъщите държави. Аз бих призовавал, умолявал, протестирал, но накрая това е в ръцете на много малко хора – и това е жалко.
Какво е Вашето лично послание към зрителите?
- Това е история, която ни показва, че трябва да ценим хората, които са се борили за мир и любов. Ще видите как операта се развива и как завършва. И накрая, въпреки че е трагедия – защото Ленън е убит – посланието е зов за мир и любов.
Над какво работите сега?
- В момента започвам да пиша нова опера. Имам поръчка от Баку за произведение, основано на поезията на Низами Ганджеви – великият персийски поет от XII век. Сега, в себе си, „воювам“ за това – уча, подготвям се и така нататък. Моят опус включва оркестрови произведения, камерна музика, вокални произведения – всички жанрове композиции.
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
- О, мисля, че трябва да попитате някой друг. Но има една шега от времето, когато учех. Аз следвах едновременно право и музика. И тогава моите приятели казваха, че съм „бигамист“ – защото имам две любови – музиката и правото.
Как бихте продължили изречението: „Аз съм човек, който обича…“?
- Да! Обичам хората, обичам човечеството, обичам музиката. И, разбира се, обичам Джон Ленън, обичам Моцарт, Брамс също.

Иво Йосипович е роден на 28 август 1957 г. в Загреб. Той е юрист и музикант. Завършил е юридическия факултет в Загребския университет и Музикалната академия на Загреб, в които понастоящем преподава. Защитава дисертация (1994) на тема „Правото на арест и задържане под стража в наказателно-процесуалното право“, има научна степен доктор и научно звание професор. Автор е 85 научни работи в хърватски и задгранични издания. Професор е по наказателен процес в Загребския университет. Автор е на повече от 50 музикални композиции. От съпругата си Татяна има дъщеря Лана, родена през 1991 г. Освен родния си хърватски, говори английски и немски език.