Изграждането на капацитет и регионалният напредък в Африка и малките островни държавни бяха във фокуса на Комитета за световното наследство

Дейностите по изграждане на капацитет, свързани със световното наследство, и последващи действия по Стратегията за изграждане на капацитет в областта на световното наследство бяха част от програмата на днешното издание на 47-ата сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО в Париж. 
Сред разгледаните доклади бе „Напредък по прилагането на Стратегията за световно наследство в Африка“. В него бе отбелязано постигнатото по четири направления: представителност на африкански обекти, изграждане на капацитет (много професионално обучение, менторски програми), включване и застъпничество на общности, междурегионално сътрудничество и интеграция на конвенциите.
Участниците разгледаха и доклада за "Напредъка по дейности, свързани със Световното наследство в малки островни държави (SIDS)". От него стана ясно, че е осигурена техническа помощ, обучение по номинации, устойчив туризъм, образование, сигурност при бедствия. Изведени са резултати по ратификации, номинации, състояние на обекти, капацитет в Африка, Азия и Кариби.
От утре предстои Комитетът да разглежда състоянието на консервацията на 248 обекта, вече вписани в Списъка на световното наследство, 56 от които са и в Списъка на застрашеното световно наследство. Той ще разгледа и приоритетните действия, необходими за осигуряване на тяхното опазване.
Както БТА писа, 47-ата сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО, председателствана от България, ще продължи до 16 юли в централата на ЮНЕСКО в Париж. В рамките на сесията България ще представи културни и природни елементи от своето наследство. На тазгодишната сесия Комитетът ще разгледа предложенията за 30 нови обекта за вписване и разширяване на два, които вече са в списъка, както и ще направи преглед на състоянието на опазване на 248 обекта, които вече са вписани в Списъка на световното наследство. 
Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) е създадена на 16 ноември 1945 г. България става член на 17 май 1956 г., а същата година е създадена и Националната комисия за ЮНЕСКО. Комисията координира дейности между българските институции и ЮНЕСКО.
Комитетът за световно наследство е един от двата органа, управляващи Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство. Той е съставен от представители на 21 държави, избрани от 196-те държави - страни по Конвенцията.