Изграждането на Паметника на свободата на връх Св. Никола е добър пример как въпреки трудностите, когато има постоянство, старание и любов към родината може да имаме един впечатляващ краен резултат. Това каза в интервю за БТА директорът на Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов по повод откриване на изложбата „На този връх свят паметник ще се издига“ във фоайето на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора.
„Тази изложба е посветена на тези няколко десетки души - мъже и жени, които се захващат с един голям подвиг - да изпълнят решението на Учредителното народно събрание от Велико Търново, взето на 13 април 1879 година, т.е. три дни преди да бъде приета Търновката конституция. А именно на върха Св. Никола в Стара планина да бъде издигнат монумент, който да изрази преклонението на българския народ пред всички хора, които с някаква лична жертва, включително губейки живота и здравето си, са допринесли за Освобождението на България - българи, руси и всякакви други националности“, обясни историкът.
И разказа, че близо пет десетилетия след вземането на това решение за създаване на паметник, той е бил открит. „През 1921 година е сформиран комитет за изграждане на монумента. Той се създава в едни много тежки за България и българския народ години. Със сериозно вътрешно политическо противопоставяне, с икономическа криза и недоимък. Това са годините след края на Първата световна война и неуспехът, който ние претърпяваме, участвайки в този военен конфликт е във всякакви измерения и страдаме като нация. Но Инициативният комитет се създава и е оглавен от ген. Никола Генев, опълченец, родом от Севлиево, който по време на Балканската война командва Македоно-Одринското опълчение“, припомни д-р Ангелов. От думите му стана ясно, че „именно бившите опълченци и участници в Освободителната война са тези, които за пореден път алармират, че този паметник трябва да бъде изграден. Това обяснява и защо в самия комитет има толкова много участници от Освободителната война", каза д-р Ангелов. И допълва, че "този Инициативен комитет се нагърбва с нелеката задача от организирането на конкурса за избор на проект на бъдещия паметник, през осигуряване на финансовите средства, които са необходими за строителството и се стигне до самата организация на строителните дейности. Този пореден опит да бъде изграден този паметник завършва успешно девет години по-късно. Строежът започва през 1926 година и приключва успешно в края на лятото на 1930 година. Тогава е монтиран на северната фасада на паметника емблематичният лъв, който всички българи познават“, обясни още директорът на Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа“.
От думите му стана ясно, че освещаването на паметника също отнема време и не се случва веднага, а на тържествена церемония на 26 август 1934 година. „Историята за създаването на Паметника на свободата е една изстрадана история, която се случва в трудни времена, в които тогавашните българи са намирали упование в героичното си минало. Затова те са успели да построят една подобна структура на тази надморска височина и в тези условия. Това е и първият подобен опит за изграждане на монумент с такъв мащаб в страната. И обяснява част от проблемите, които в съвремието имаме да решаваме покрай паметника, защото хронично той си върви с определени проблеми. Първоначално градежът е трябвало да бъде гранитен, но в последствие, защото това е скъп и труден за обработка материал, се налага да се прибегне към доломит. За съжаление този камък не е много качествен, когато става въпрос за подобен род градежи“, каза още д-р Чавдар Ангелов.
И подчерта, че през онези години Инициативният комитет „се е справил с нелеката задача, която е поел. И в крайна сметка последните живи опълченци успяват да видят паметника построен“.
Историкът добави, че в експозицията в Стара Загора не са включени движими културни ценности от фонда на Националния парк-музей Шипка-Бузлуджа, а по таблата освен текстовата част има много снимки на главните действащи лица, факсимилета от документи, които имат отношение към възлагането, строителството и т.н. Именно тези документи се съхраняват във фонда на музея.
Припомняме, че експозицията съдържа 23 табла, разказващи историята за създаването на Паметника на свободата на връх Свети Никола. Тя може да бъде видяна в Стара Загора до края на месец март.