Изкуствен интелект пресъздаде картина на Веласкес, изгоряла при пожар преди почти три века

Изкуствен интелект пресъздаде картината “Изгонването на маврите” (Expulsion of the Moriscos) на Диего Веласкес (1599-1660), унищожена при пожар преди почти триста години, съобщи "Паис".
В навечерието на Коледа през 1734 г. в тогавашния мадридски кралски дворец Алкасар избухва пожар, който продължава четири дни и унищожава около 500 произведения на изкуството. Сред тях са творби на прочути художници като Рибера, Тициан, Ел Греко, Джордано, Рафаело, Рубенс, Тинторето, Веласкес. Картината "Менините" на Диего Веласкес е спасена, като е хвърлена през прозорец, а други големи платна са изрязани от рамките и оцеляват. "Изгонването на маврите" (1627 г.) обаче няма такъв късмет, припомня испанското издание. 
Близо три века по-късно художникът Фернандо Санчес Кастийо използва софтуер с изкуствен интелект, за да пресъздаде изгубената творба на Веласкес. Резултатът е четириминутен видеоклип, който започва с нещо, което прилича на мътно, овъглено платно. 
Санчес Кастийо не започва работата си съвсем отначало - на технологията за изкуствен интелект трябва да се предоставят данни, отбелязва "Паис". Във видеото бавно се появява ясно изображение на крал Фелипе Трети, който нарежда прогонването на маврите от Испания. В периода между 1609 и 1614 г. около 250 000 души са принудени да напуснат страната, припомня изданието. Санчес е на мнение, че Веласкес е първият, създал картина, която показва "двете лица на Испания и ислямофобията на онова време".
Изкуственият интелект се нуждае от данни, за да започне работа. За щастие малко преди унищожаването на творбата историк и художник на име Антонио Паломино (1655-1726) прави описание на картината на Диего Веласкес. "Изобразен е крал Фелипе Трети, който държи скиптър и сочи към група опечалени мъже, жени и деца, водени от войници. В далечината се виждат каруци и военноморски кораб, а по-малки лодки чакат да транспортират всички хора. Испания е изобразена в римски стил като величествена матрона с щит, която държи стрели в дясната си ръка и житни снопове в лявата. В краката ѝ е поставен надпис (на латински език)".
Това е важно за задачата на Санчес Кастийо, но не е достатъчно, отбелязва изданието. 
През 1988 г. испанският експерт в сферата на изкуствата Уилям Б. Джордан открива черно-бяла илюстрация в каталог на аукционната къща в Лондон. Картината е без заглавие, наречена е само "Бюст на рицар с висока яка" и се смята, че е дело на художник от кръга на фламандския художник Юстус Сустерманс. На малкото платно, което е променено чрез залепване на друго парче към него, е изобразен крал Фелипе Трети. След реставрацията му eксперти потвърждават, че това е предварителна скица на Веласкес за "Изгонването на маврите". Уилям Б. Джордан се сдобива с платното и го дарява на "Прадо" през 2016 г.
Като входни данни за изкуствения интелект Санчес използва и картини от конкурса, спонсориран от крал Фелипе Четвърти през 1627 г. Той нарежда на Веласкес и на неговите конкуренти от кралския двор да създадат по една голяма картина, изобразяваща прогонването на маврите. Независима комисия оценява творбите. Всички участници представили чернови на скици, най-вероятно изпълнени с маслени бои. Веласкес спечелил и доказал, че умее да рисува не само глави, както твърдели неговите критици. След победата си е назначен за официален придворен художник на крал Фелипе Четвърти, припомня "Паис".
Използвайки комбинация от история и технология, Фернандо Санчес Кастийо и студентката Паула Гарсия по университета Комплутенсе работят повече от 100 часа за реконструкцията  на картината на Веласкес "Изгонването на маврите". Те казват, че 80 % от резултата се дължи на художествените творби, а 20 % - на изкуствения интелект.
Министерството на културата на Испания въведе ограничения за "технологичното изкуство" и обеща да не признава и да не поръчва произведения, генерирани от изкуствен интелект, припомня изданието. Европейският панаир за изящни изкуства (TEFAF) - най-значимият в света форум за изкуство, антиквариат и дизайн, който се провежда ежегодно в Маастрихт (Нидерландия) забранява излагането на произведения с повече от 30% реставрация. Тази политика изключва произведения като "Спасителят на света" (Salvator Mundi) - картина, приписвана изцяло или частично на Леонардо да Винчи. Тя е открита отново и реставрирана през 2011-2012 г., след което е продадена за 450 млн. щатски долара, припомня "Паис".