Изкуственият интелект може да помогне на хората да разберат езика на животните и да се свържат отново с природата, смятат изследователи

Възможно ли е изкуственият интелект (ИИ) да помогне на хората да разберат животните и да се свържат отново с природата? Отговорът е "да" според изследователска лаборатория с нестопанска цел, която привлича вниманието на състоятелни технологични филантропи, предаде Асошиейтед прес. 
Когато вратата й се отваря, от звукоизолираната камера в лабораторията, осеяна с микрофони,  се чува изобилно цвърчене. Причината - оживен "разговор" между женски зеброви чинки.
"Вероятно обсъждат и нас, макар че не е ясно какво точно си говорят", казва Логан Джеймс, постдокторант от университета "Макгил" в Монреал, Канада. 
Джеймс обаче вярва, че е близо до разшифроването на вокализацията им благодарение на партньорството си с проекта "Земни видове" (Earth Species).
Лабораторията с нестопанска цел е привлякла  някои от най-богатите филантропи в технологичната индустрия, които искат да видят нещо повече от научен напредък. 
Освен пробив в разбирането на езика на животните, те очакват, че подобреното междувидово разбирателство ще допринесе за по-голямо уважение към планетата в условията на климатични промени.
Проектът "Земни видове" се надява да разкодира комуникацията на други създания с помощта на новаторски си инструменти за изкуствен интелект. 
"Целта не е да създадем преводач, който ще ни позволи да говорим с други видове", казва Джейн Лоутън от изследователския екип. Въпреки това, по думите й, "основни речници за други животни не само са възможни, но и биха могли да помогнат за изготвянето на по-добри стратегии за опазване и отново да свържат  човечеството с често забравяни екосистеми. 
"Вярваме, че като напомняме на хората за красотата, изтънчеността и интелигентността на другите видове и на природата като цяло, можем да започнем да възстановяваме тези отношения", казва Лоутън.
В университета "Макгил" технологията генерира специфични повици по време на симулирани разговори с живи чинки, които помагат на изследователите да изолират всеки уникален шум. Компютърът обработва звуците в реално време и отговаря със свои собствени. Тези записи след това се използват за обучение на аудиоезиков модел на изследователска група, специализирана в животинските звуци и базирана в Бъркли, Калифорния.
Това сътрудничество предоставя само бегъл поглед към това, което предстои, отбелязват изследователите. Те очакват до 2030 г. да получат "наистина интересни прозрения" за това как общуват животните. 
Джейн Лоутън отбелязва, че напредъкът в областта на изкуствения интелект ускорява изследванията. 
Предоставените им безвъзмездни средства ще помогнат за наемането на повече инженери и изследователи. 
През следващите две години предстои подбор на видове, които "действително могат да променят нещо в отношенията на хората с природата". 
Това ще е от полза за групи животни, застрашени от загубата на местообитания или от човешка дейност, които биха могли да бъдат защитени по-успешно с по-добро разбиране на техните езици. 
Сред големите дарители са съоснователят на "ЛинктИн" Рийд Хофман и семейната благотворителна организация, основана от покойния съосновател на "Майкрософт" Пол Алън.
Изследователите признават, че не е сигурно какво ще открият за комуникацията между животните и че няма да е ясно кога моделът им ще напълно приложим за разгадаването й. Те обаче сравняват изкуствения интелект с микроскопа като постижения, които позволяват на учените да видят много повече, отколкото преди това се е смятало за възможно.