Изкуственият интелект може и да сe научи добре да анализира, но не и да пресъздава чувство, каза в Хасково писателката Светлана Николова

Изкуственият интелект може да се научи добре да анализира, но не и да пресъздава чувство, каза писателката и общественик от Харманли Светлана Николова в интервю за БТА, преди представянето в Хасково на новата ѝ трета книга  - сборника с разкази „Очите на Марта“. Добрите поети и белетристи не бива да се чувстват застрашени, поне не в близко бъдеще, от стремглаво развиващия се изкуствен интелект (ИИ) заради умението им да генерират въздействие чрез чувства, смята Николова.
Тя е категорична, че за да е успешен в съвремието, всеки трябва да се стреми към придобиването на умения за използване на дигиталния опит. „Изкуственият интелект улеснява работата ни, в която и сфера на развитие да се намираме, включително и в попрището на литературата, но той умее да създава повтаряеми сюжети и клиширани фрази, но не и емоция. Чрез подаване на ключови думи ИИ може да създаде брилянтен свободен стих, но добър класически стих - не вярвам, защото той умее да анализира, но не и да чувства... Затова считам, че добрите поети и белетристи няма да бъдат скоро заменени от него“, допълни Николова.
Чувствата и емоциите са сред водещите нишки и в книгата „Очите на Марта“. Изданието беше представено в зала „Хасково“ на областния град от историка Милен Вълчев, журналиста и писател Тодор Кръшков и журналиста Златка Михайлова. Разказ от него пред публиката прочетоха Димитър Иванов и председателят на настоятелството на читалище „Дружба 1870„ в Харманли Росица Христозова.
Сборникът е на издателство „Изида“ и е отпечатан с финансиране от Министерството на културата. След поетичните „Дъждовни магистрали" (2014 г.) и „На раменете ми“ (2023 г.), сборникът с разкази „Очите на Марта“(2025) е първата белетристична книга на Светлана Николова. В нея са публикувани 33 разказа, които отразяват живота и въжделенията в съвременното българско село.
Много от разказите в сборника са отличени от национални конкурси, а самата книга е с трета награда от литературния конкурс „Светлоструй“, която се присъжда за творби на извънстолични автори. Книгата е номинирана през 2025 година и за Националната награда „Д-р Иван Богоров“ за използвания от автора чист български език в изказа. Разказът, който дава име на изданието  – „Очите на Марта“, е свързан със спомените за покойната ѝ баба Мата Льондева, разказа Светлана Николова.
Освен че е многолик автор, тя е и човек с разностранни интереси и умения. Има диплома за акушерка и преди години е практикувала професията. Завършила е българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Магистър е по актуална българистика и дипломация и международни отношения от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Има специализация от Тракийския университет в Стара Загора по организация и управление на образованието. Работила е като журналист в печатни издания в Харманли и Хасково. Била е и експерт за връзки с обществеността в областна администрация – Хасково. Понастоящем е заместник-директор на Професионалната гимназия „Захари Стоянов“ в Харманли, където преподава български език на осмокласници, и е съветник в Общинския съвет на родния си град Харманли.
От общуването с младите хора покрай учителската професия нейното послание към подрастващите е да не спират да четат и да се опитват да творят в мерена реч, защото, по думите ѝ, това обогатява душевността на личността. „Едно от първите неща, които казвам на учениците си, запознавайки се с тях, е да не забравят, че тези, които четат, управляват тези, които гледат телевизия. Без четене наистина няма успех, няма критично мислене, няма мислене, което да формулира правилни решения“, посочи още авторът.  
Светлана Николова започва настоящата 2026 година в подготовка за излизането на още две нейни книги, като едната от тях ще я представи в ново амплоа, защото е свързана с творчество за деца, каза авторът.