Изкуственият интелект не може да замести естественото вдъхновение, каза журналистът в БТА Цветозар Цаков в Ловеч

На този етап изкуственият интелект (ИИ) не може да замести естественото вдъхновение. Това каза журналистът в Българската телеграфна агенция (БТА) Цветозар Цаков при представянето на новия си сборник с разкази „Сънища и явища“ в родния Ловеч.
Темата за ИИ той определи като щекотлива. „Наскоро тази година открих сайта, с който се прави музика. Направих няколко песни за сина си и той много се зарадва, защото се пее за него, а и звучи като истинска музика. Пратих ги на един мой приятел музикант от Скопие и той доста негативно реагира. Каза: „Това беше“. Аз не съм толкова негативно настроен, но истината е, че това е нещо ново и ще се създаде доста голямо объркване и проблем. Може да бъде много полезно, дори и аз го ползвам на работа“, посочи Цаков. Според него неплатената версия на ChatGPT, която се използва от 98 процента от хората, много често лъже.
Цаков представи новата си книга в Културно-образователния център и музейна сбирка „Д-р Васил Радославов“ в стария квартал „Вароша“
„Цветозар Цаков е млад модерен автор, гордост за Ловеч“, представи го поетесата Алина Стоянова, домакин на Радославовата къща.
Журналистът, автор на три книги, прочете три от своите разкази от новия си сборник, два от които – „Коледата като малка гара“ и „Честитка за Стефановден“, са по действителни случаи. С моето четене убивам доста от текстовете, пошегува се той.
На въпрос как се раждат заглавията и фабулата Цаков отговори, че той не е като повечето автори, които имат план-конспекти, по които след това създават разказа си. „При мен всичко идва абсолютно спонтанно, с едно-две изключения. Повечето пъти всичко започва от едно изречение, даже от една дума или от усещане някакво. И всичко се излива наведнъж. Повечето разкази са написани: сядайки, написвайки ги, ставайки, без никаква пауза“, разказа авторът.
Цветозар Цаков изрази надежда, че е създал свой неподражаем стил. „Не опитвам да копирам никого, откакто преди 15-20 години доста копирах Кърк Вонегът. Може би той е човекът, който ме е накарал да пиша по този начин. Усетих се и доста се подразних на себе си, защото пишех почти като него. Целенасочено се опитах да избягам от който и да е почерк на писател. Но все пак малко или много Вонегът си остава част от моя стил – в този аспект, че няма дълги описания, кратки и ударни изречения са“, призна творецът.
На срещата в Радославовата къща той говори още за любовта си към балканската музика, за своите любими български автори, за живота си в Германия и културните шокове, преживени там, за сина си, както и за чувството си за хумор.