Когато говорим за етични стандарти, обикновено, както каза и Милен Митев, се шашкаме за хората, ще заменят ли машините хората, изкуственият интелект дали ще замени хората...? Изкуственият интелект няма да замени хората, но тези, които го използват, ще заменят другите, които не го използват. Това каза генералният директор на Българската национална телевизия (БНТ) Емил Кошлуков на днешната кръгла маса в УНСС на тема „Изкуствен интелект и етични стандарти в медиите“.
В дискусията участват още генералните директори на БТА Кирил Вълчев, на БНР Милен Митев, издатели, представители на академичната общност, медийни професионалисти, регулаторни и браншови организации, както и професионални съюзи.
„Ще си позволя един въпрос да задам. Знаете ли и гледате ли така наречения „Канал 1 Изкуствен интелект" Channel 1 AI? Вече има изкуствен интелект, който работи, това е новинарски канал. Има такава телевизия. Това, за което говорим и мислим, е създадено. Тя е новинарска телевизия. Има водещи, които моментално могат да говорят какъвто език искате да ви представят новини, каквито искате. Тази телевизия, като всеки технологичен продукт, ще става все по-добра, но и в момента, ако я погледнете, ще ви бъде любопитна", каза още Емил Кошлуков.
„Можем ли да сме сигурни в този необятен океан от информация и оскъдна достоверност, че това, което виждаме от изкуствения интелект е истина, знаейки, че обществените медии са водещи по достоверност в България? Да, навсякъде ще ви кажат, че има редактори, като обработват съдържанието. Хиляда човека мислят сайтове и работят транскрибции от Народното събрание - нещо, което изкуственият интелект може да го направи за секунди. Проблемът е в това, че някой трябва да го верифицира. Аз не се притеснявам толкова за това, защото гледам на този въпрос от малко по-различна перспектива. Ние имаме пазар, който доминира предимно от американски и азиатски китайски алгоритми. Изкуственият интелект може да превърне телевизията в Tik-Tok, защото ако той започне да персонализира, той го може, той може да ви дава новини, които искате, както го прави Netflix, ще ви подбере сто филма, защото знае, че това харесвате. Ако отивам към това пристрастряване, дето му викат екранно време, изкуственият интелект може да създаде поток от информация и телевизия, индивидуална, персонализирана за всеки - вие може да си гледате новини, които си искате", обясни Кошлуков.
„При свързването, представете си спорта, обичате да гледате спорт, изкуственият интелект ще ви дава все повече от това, което обичате. Например, ако ви дава спорт, нека да ви даде една документалистика, един документален филм, свързан със спорта, за Пената, за Стоичков нещо, но да ви препоръча и друго съдържание, а не да ви стеснява, както правят мрежите и да ви фокусира във все по-тясно съдържание, все по-харесвано от вас. Вместо стесняване, ние трябва да правим разширяване в нашия изкуствен интелект. Между другото, това го правят с алгоритмите. Изкуственият интелект може да гледа един мач, да ви изкара за секунди, което никой редактор и график и монтажист не може да го направи - акцентите, гол, засада, моментално може да ги пусне на кратки видеа и да излязат на секундата, и да плъзнат от сайта. Затова изкуственият интелект е добър", допълни генералният директор на БНТ.
Той отбеляза, че „изкуственият интелект може да се обучава, но е много важно как го обучаваме".
„Според мен, трябва да го обучаваме в рамките на нашите стойности, ценности и подход. Трябва да говори с български културен глас. Парадигмата трябва да е тази. БНТ какво може да направи - да го пусне в своите архиви. Ако той види нашите архиви, десетки години, ако разбере какво ние гледаме, какво ние предпочитаме, кое ние акцентираме, какво смятаме за важно, той ще почне да разсъждава така - изкуственият интелект ще стане БНТ. Трябва да отива в нашите архиви и да работи там. От там трябва да се научи. Това му е школата, това му е училището", коментира Кошлуков.
Той разгледа и темата, около създаването на изкуствено генерирано съдържание. „Нямаш конкретна снимка на Тръмп и на Путин. Изкуственият интелект може да ти я направи за илюстрация. Той не твърди, че е истинска и я обозначава, че е изкуствен интелект, но това ще размие границата между журнализъм и изкуствен интелект. Ние може да създадем военни действия, може да покажем бомбите в Украйна, можем да покажем протест за Газа, може... като онагледим, че е илюстрация, създадена с изкуствен интелект. Ако това продължи, ще стане проблем за истинската журналистика. Достъпността, за която се борим, интелектът може да я реши утре, на секундата. За мен е най-важното е как този интелект в обществените медии ще запази достоверността и ще формира нашата аудитория и публика по различен начин, защото търговските телевизии не създават съдържание за зрителите - те донасят клиенти на работодателите. Това е бизнес модел. Те трябва да работят и да изкарват пари. Не така е според мен за обществените медии. И не бива да се лъжем", допълни Кошлуков.
В края на своето изказване той каза, че „тази трансформация с изкуствения интелект, трябва да стане за БНТ, БНР, БТА и за всички нас - трябва да минем спешно, изцяло, драматично в цифровия свят".
Събитието е организирано от Катедра „Медии и обществени комуникации“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в партньорство с Българското национално радио (БНР). Дискусията обхваща три панела, като първият поставя акцент върху технологичната трансформация и ролята на изкуствения интелект в медиите, вторият разглежда етиката и професионалните стандарти при използването на генеративен изкуствен интелект, а третият обсъжда алгоритмите като фактор в информационната среда и предизвикателствата пред устойчивостта на обществото към манипулации.