Изкуственият интелект няма да замени книгата и да намали броя на читателите ни, казват от Ловешката библиотека

Изкуственият интелект няма да замени книгата и да намали броя на читателите, споделиха за БТА от ръководството на Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Тенденцията е за увеличаване на читателите сред младите хора, особено на съвременна литература, извън задължителното учебно съдържание.
„Изкуственият интелект винаги ще бъде в полза, но за да се създаде той като продукт, то някой е тръгнал от книгата, от знанията. Това да държиш книга, която е първоизточникът на информация, е много по-добре. Факт е, че с изкуственият интелект по-лесно се търси информация, но винаги трябва да се прави справка, защото може да има грешки“, каза за БТА Цветомира Николова, завеждащ отдел „Заемна“.
По думите ѝ напоследък се забелязва повишен интерес към книги на съвременни автори, което се дължи и на задачите, поставени от учителите. Взимат се различни издания – от фентъзи до любовни романи.
„Децата на България са умни, будни. Трябва да им дадем шанс, да променим отношението си към тях и към това, което им се преподава, да не се затварят в граници. Винаги трябва да сме отворени да им предлагаме нещо различно от задължителната в училище литература“, добави Николова.
В заемната за възрастни са регистрирани 1 139 читатели, като повече са жените – 895. Най-много са четящите с висше образование – 551, със средно образование – 297, а с основно – 171. Заеманите книги за вкъщи през миналата година са 13 945.
Най-търсените автори са Ваня Бойчева, Гергана Лаптева, Георги Господинов, Мартин Ралчевски, Георги Бърдаров, Радослав Бимбалов, Мария Пеева, Лусинда Райли, Ане Якобс и др.
Според статистиката с 300 повече са читателите в Детския отдел на библиотеката – общо 1 449. Най-много са от 1 до 4 клас – 739. Посещенията през миналата година са се увеличили спрямо предходната – съответно 15 885 спрямо 12 561.
„Ние работим много за насърчаване на ранното детско четене. Приобщаваме децата към библиотеката, показваме им новите книги и възпитаваме у тях читателска култура“, каза за БТА Петя Павлова, главен библиотекар в Детския отдел на библиотеката.
По думите ѝ малките читатели предпочитат книги не само с текст, но и с картинки. Шрифтовете в тях са различни и интересни, наподобяват четенето от дисплей.
Сред най-четените издания са „Дневникът на един Дръндьо“, „Барбароните“ и комиксите от поредицата за Тото.
Според Павлова изкуственият интелект няма да замени книгата. Той помага при намирането на информация. Хората все повече се учат как да го използват, търсейки бързи факти и кратка информация, но когато става въпрос за задълбочено четене, учене или изследване на научна литература, се предпочита хартиеният носител.
„Ние работим много за развиване на критичното мислене, което ще е основополагащо в живота на младите хора. Предимствата на книгите са, че, освен да ти носят наслада, да те възпитават, да те учат на нови знания, ти помагат в развитието именно на критичното мислене, анализиране и учене през целия живот. Когато един човек се съсредоточи да чете книга, вниманието му е по-дълго фокусирано върху текста и така развива своята концентрация“, добави Павлова.
По думите ѝ младите търсят информация и от изкуствения интелект, и от книгата. „Светът е шарен, хората са различни. Все по-често обаче се допитват и до научната литература, тъй като искат да са по-оригинални, да знаят повече“, посочи библиотекарят.
Библиотекарите стимулират четенето чрез национални кампании и инициативи, четат в училищата и детските градини и организират летни занимания, акцентиращи на четенето.
Читателите се увеличават и в отдел „Читалня“, отчете Веселина Мончева, главен библиотекар и завеждащ отдела.
„Откриваме, че има много хора, които продължават да четат и изпитват истинска потребност за това. Нашата функция е да откликваме на читателските интереси“, каза Мончева.
По думите ѝ няма как изкуственият интелект да замени книгите, тъй като той работи само с логически операции. „Това е една много малка част от функциите на мозъка, останалите са присъщи само на хората и на живите организми. Дори да го облечем в някакъв вид кожа, да му придадем човешки или животински образ, той няма да има нашите сетива и не може да се учи като нас. Затова винаги ще бъде един инструмент, машина, която се развива в логическите операции“, посочи Мончева.
Според нея предимствата на книгата са, че тя дава най-вече естетическо удовлетворение на душевните потребности и прави читателя съпричастен с това, което авторът споделя. „А той все пак е човек, той е преживял нещо, пречупва го през призмата на своите творчески вдъхновения, способности и възможности и го споделя с останалите хора“, добави библиотекарят.
„Ние сме улеснени в начина си на живот, с много техника и достъп до голяма информация. Хората обаче имат потребност да четат, да отворят книгата, която е с много функции. Прелиствайки страниците ѝ, ти участваш със сетивата си, усещаш аромата на хартията, виждаш снимките, реагираш на тях, или дори на изображението на буквите с различен стил на изписване, това дали е стара или нова книгата, как е съхранявана, къде е била, дори някакви почерци, ако някой е оставил бележчица в нашите библиотечни книги, защото са използвани от други. Преживяването е уникално“, каза още Веселина Мончева.
В библиотеката стимулират четенето и чрез срещи с автори, когато читателите имат възможност да видят твореца, да поговорят с него и да му зададат въпроси.
„Мисля, че това ги стимулира – като видят как реагира авторът, когато и той им разкаже какво точно го е подтикнало да пише едно или друго. Получава се връзката писател – читател“, посочи библиотекарят.