Изкуството има силата да разкрива онова, което остава невидимо за окото, казва пред БТА художникът Иво Константинов

Изкуството има силата да разкрива онова, което остава невидимо за окото – да осветява пространството между реалността и илюзията, между тялото и духа, между себе си и другия. Това каза пред БТА художникът Иво Константинов по повод изложбата „Воалът между световете“, която може да бъде разгледана до 13 април в столичното пространство The Gin House. 
Експозицията, заснета от фотографа на БТА Милена Стойкова, представя работите на художниците Иво Константинов и Владислава Червеняшка, които използват човешкото тяло като живо платно. Модели в проекта са Натали, Пам, Стефани, Рени и Сиси.
Процесът зад кулисите
Работата по проекта продължава повече от шест месеца, като всяка отделна фотография изисква часове подготовка. Гримът върху моделите отнема между четири и осем часа, следва снимане, а накрая – всичко се измива, оставяйки единствено заснетите образи като свидетелство за преходността на изкуството. 
„Проектът е резултат от кооперативна работа. Представяме виждането за нещата на авторите, но много от творбите са и плод на моментни решения – чиста експерименталност, която придава допълнителна дълбочина на изображенията“, казва Милена Стойкова.
Иво Константинов отбелязва, че творческият му процес често наподобява този на писателя Стивън Кинг – започва с идея, но не знае къде ще го отведе. „Много от нещата тук са плод на импровизация. Не знам какъв ще бъде крайният кадър, докато не видя снимките. Най-голямата заслуга за запазването на тези мигове е на Милена.“
Константинов подчертава, че му било много интересно да види готовите кадри. „Бях зверски изненадан, когато видях крайния резултат. Със сигурност се влюбих в няколко работи наново“, казва той. 
Иво Константинов израства в семейство с дълбоки художествени традиции. Неговият дядо по майчина линия е известният график Иван Тошков, а баща му – Владимир Константинов е скулптор и художник. От малък е заобиколен от изкуство и смята, че това неизбежно е повлияло на пътя му. „Както в изящното изкуство, така и във фотографията и бодиарта, винаги трябва да има основа – познания и техника, върху които да се гради. А върхът на изящното изкуство, според мен, е скулптурата, а оттам – и архитектурата“, казва Константинов.
Аз лично винаги съм смятал, че изкуството е по-скоро въпрос на усещане. Когато ходя на изложби на колеги, първото нещо, което ме вълнува е, дали една работа ме грабва. Ако ме грабне, после се интересувам от техническото изпълнение. Но ако ме грабне, това значи, че тази работа ми е казала нещо. Може да не разбера на момента какво ми е казала, може да го разбера след десет години, обяснява той.
Границата между еротика и изкуство
Един от въпросите, които се пораждат при разглеждането на изложбата, е разграничението между еротиката и порнографията. „На никого от посетителите не му направи впечатление, че моделите са напълно голи – защото не това е същността на снимките“, уточнява Стойкова.
Тя подчертава, че разликата се крие в посланието: „Порнографията има ясно комерсиално намерение, докато изкуството цели да предаде усещане, емоция, идея. Някои творби могат да бъдат откровени, но не са нито порнографски, нито дори еротични в класическия смисъл.“
Бъдещето на проекта
Изложбата „Воалът между световете“ не е еднократно събитие – тя ще продължи своето развитие в социалните мрежи, а организаторите обмислят и бъдещи издания, включително лайв пърформанси с музика и хореография. „Имаме много повече материал, но пространството е ограничено. В изложбата са включени 17 творби от няколко серии, но предстоят още възможности за показване на нови концепции“, казва Стойкова.
Екипът вече има идеи за следващи проекти. Сред тях е идея за бодиарт с български народни шевици – „сложна задача, тъй като шевиците сами по себе си носят дълбока символика“. Друга предстояща идея е пресъздаването на карти Таро чрез бодиарт – „проект, който изисква сериозно проучване и време за реализация“.
Според нея и Иво Константинов една от трудните задачи в този тип проекти е намирането на подходящи модели. „Дори и някой да е много разкрепостен, го притеснява този мъж и някак си се стресират от първоначалния сблъсък с това, че ти е гола душата. Познавайки Иво, знам, че той не ги вижда като жени, а като платна“, казва Стойкова.
„И е много уморително, защото в един момент трябва да стоиш прав, не можеш да седнеш, за да не развалиш това, което е нарисувано върху теб“, посочва художникът.
Иво Константинов е от София. Той е внук на художника Иван Тошков и син на Владимир Константинов, скулптор и художник. Работи с различни техники и материали, сред които еленова и биволска кост, от дърво. Рисувал е и върху нокти. Автор е на редица самостоятелни изложби. 
Милена Стойкова е завършила средното си образование в Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография със специалност „Фотография“ и висше образование в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Художествена и приложна фотография“. Работила е като фотограф на телевизионни продукции, а от 2020 година работи като фоторепортер.