Изкуството на Кристо и Жан-Клод не се наблюдава, то се живее, каза художникът Александър Василев - Василевса във Враца

Изкуството на Кристо и Жан Клод не се наблюдава, то се живее, каза художникът Александър Василев - Василевса в Националния пресклуб на БТА във Враца при представянето на юнския брой на списание ЛИК на тема "Кристо и Жан-Клод на 90 във вечността". 
Изданието бе представено от Център "Кристо и Жан-Клод" в Габрово с видеовръзка със зала "МаксиМ" на БТА в София и преслубовете на БТА в страната и чужбина.
Василев подчерта, че Кристо и Жан-Клод всъщност са едно, един организъм, един творец, тъй като и те самите се определят така. Срещата с тяхното изкуство, с проекта „Портите“ в Ню Йорк, преобръща живота на Василев и го кара да започне да се интересува от изкуство.
„Проектът ми преобърна представите за мащаби, за въображение, за фантазия, за много неща. Тогава започнах много задълбочено да изследвам творчеството на Кристо и Жан-Клод, и по-специално филмите на братя Мeйзълс, които са малко популярни в България, а те имат номинации за Оскар. Филмите са строго документални за всичките проекти – от първите проекти в Америка с бягащата преграда, впоследствие за "Чадърите" в САЩ и в Япония“, обясни Александър Василев.
Той напомни, че Кристо и Жан-Клод са родени на една и съща дата, в една и съща година и може би това допринася двамата да се възприемат като едно цяло. „Техните проекти са свързани с огромна логистика, но и самите проекти се раждат в разговорите между двамата, самото реализиране също е направено от двамата. Не би могъл Кристо да бъде това в света на изкуството без Жан-Клод и обратното“.
Василевса е посетил и следващите им два проекта - „Мастаба“ и „Плаващите кейове“, в езерото Изео в Италия, но с творците се е срещал на живо само в Ню Йорк, в музея Гугенхайм, където са представяли част от книгите си и са давали автографи. „Подобна опашка от хора съм виждал само в Сикстинската капела. Говорим може би за един километър опашка от хора, които чакаха да се срещнат с двамата, евентуално да си купят до две книги, колкото продаваха. И аз имам две книги с техни проекти, с подписи с оранжев молив и от двамата. Исках много неща да му кажа, но като застанах, нещо ме стегна в гърлото и само успях да му кажа, че съм от България, той се усмихна и това ми беше срещата. Но реално с този човек не съм се разделял никога, защото той наистина е моето вдъхновение в изкуството“, разказа художникът.
Според него в България не се знае много за това, че Кристо винаги се е представял като роден в България, че се е гордеел, че е българин. „Жалко, че властимащите не отидоха приживе при този човек и да му предоставят едно помещение, което той да напълни с артефакти. Това би могъл да бъде един от най-забележителните музеи в света, не само в Европа, с произведения на Кристо и Жан-Клод. Убеден съм, че той е щял да откликне и това нещо да се случи. И това в момента би могло да бъде една от най-големите атракции на столицата“, посочи Василев.
Той посочи, че в историята на световното изкуство не е имало такъв феномен като тях - самият творец сам да си финансира проектите, които да са средно между 20 и 30 млн. долара. „Той не е приема спонсорство, няма корпоративно спонсорство, няма доброволен труд, на всичките хора, които са няколко хиляди човека при осъществяването на даден проект се заплаща. Това нещо, с което най-много ме впечатли, е че като приключи проекта „Портите“ в Сентрал парк, една корпорация му предложи 600 млн.долара. Те бяха изчислили, че бройката от конструкциите, закупена на определена цена и продадена на друга, ще им донесе още толкова печалба. Обаче те казаха „Не“ и следвайки философията и концепцията, която имат толкова десетилетия, рециклираха всичко. Колко са хората на тази планета, които могат да откажат 600 млн.долара?! Само един е и това е Кристо и Жан-Клод“, категоричен бе врачанският художник.
Той разказа и интересна случка с негов приятел от Враца - Пейо, който живее от 30 години в Ню Йорк и има фирма за ремонт на покриви. Историята е показателна за това какъв човек е бил Кристо. По стечение на обстоятелствата го наемат да направи ремонт на покрива на сградата в Сохо, където са ателието и домът на творците. Тогава се случва неговата първа кратка среща с Кристо. След 10 години, когато изтича срокът на покрива по закон и отново трябва да се направи ремонт, се случва и втората им среща. “Виждат се след 10 години, Кристо отива към него и му казва „Пейко, здравей, как си?“ Колко хора могат да го направят това нещо - да се сетиш за един човек, когото си видял преди 10 години, за пет минути, да се сетиш и за името му?!“, разказа Василевса.
Александър Василев – Василевса е автор на проекти с 24 български олимпийски шампиони, комбинирайки по този начин изкуство и спорт. Изложба с част от тези картини под надслов „Споделени движения“ бе представена в Българския културен институт в Париж, като част от събитията, включени в „Културната Олимпиада 2024“, провеждана в рамките на Олимпийските игри във френската столица.  Картини на Василевса има в частни колекции във Великобритания, Италия, Канада, Белгия, Холандия и САЩ.