"Понякога сюжетите идват в съня ми, а друг път, докато наблюдавам облаците. Обичам да гледам и плочките в баните. Там понякога виждам измежду тях образи или петна, които провокират въображението ми и от това се ражда картина", разказва още авторът и веднага уточнява, че в този смисъл според него погледът на художника е изцяло извратен.
Откриването на сюжетите не отнема ден или два, затова и с някои от картините си не би се разделил никога. Една от тях е "Притча за земята", на която е изобразена огромна риба, върху чийто гръб, като остров, е изобразен цял град. Как обаче поддържа шегата и закачката в картините си? Казва, че като като щатен карикатурист в продължение на пет години във вестниците "Всеки ден" и "Уикенд" се е научил да мисли бързо в сатирична посока. Използва този похват и в личното си творчество. "Обичам картините ми да са наситени с хора, но не обичам заиграването с политиката. За мен героят е малкият, обикновеният човек, който може би няма да си купи картина, но ми се иска да се види и познае в някоя от тях", каза Кайо. Според него обаче много често заради хумора хората започват да те мислят за лековат, което е тъжно. Преди и сега в творчествотоСпоред Никола Георгиев - Кайо причината да започне да рисува изобщо е желанието да промени към по-добре онова, което вижда. "Когато баща ми от Созопол остава сирак, се мести в София, където се запознава с майка ми и двамата заживяват в местността Щъркелово гнездо. Макар да живяхме и в Созопол, едно малко езеро трябваше да се превърне в моето лично море. Тук се намеси фантазията ми, която ми каза, че няма да видя гларуси и хора, които се пекат по брега, но мога да си го нарисувам с каквото си пожелая. Мисля си, че точно затова продължавам да рисувам сериозно - защото светът не ми харесва чак толкова и искам да направя свой собствен такъв", разказа художникът и благодари на хората около себе си, позволили му да продължи да играе в тази посока. Наблюдава обаче, че сякаш в последно време той самият става по-черноглед, а така и сюжетите в картините му стават една идея по-мрачни. В старите си картини открива повече цвят и забава, докато сега в тях се усеща някакво безсилие и безнадеждност, коментира Кайо."Имам чувството, че с времето разбирам колко много не знам. Като хоризонта, който се опитваме да достигнем, но той така и не идва, а продължава да е някъде там пред нас. Салвадор Дали също е казал, че художникът не бива да се страхува от съвършенството, защото никога няма да го достигне, но това не означава, че трябва спираш да се стремиш", казва творецът.Политиката в изкуствотоСмята, че много от колегите му карикатуристи сега са станали популярни, защото работят в услуга на конюнктурата, независимо каква линия следва тя. "Не можем да сменяме боговете всеки ден. Човек, изграждал се цял живот, не бива да се поддава на една или друга посока, само защото е по-удобно. Затова и не искам в картините ми да има политика. Достатъчно ми беше във вестниците, където са ми връщали нещата по няколко пъти на ден, защото някой от образите ми наподобявал даден политик. Сега пред платното си завися само от себе си и искам политиците изцяло да отсъстват. Защото днес никой не си спомня за италианския пълководец Гатамелата, но всички помнят Микеланджело, който е работил за него", коментира още художникът. Той допълни, че политизирането го дразни и всъщност това е и основната причина да изостави карикатурата.
Казва, че не иска да дава определения на политиците, за да е угоден някому. Според него понякога е много по-достойно хората на изкуството да не заемат гражданска позиция, отколкото да заемат такава, заради която просто да се харесат на определени кръгове. Възхищава се на хората, които продължават да творят, без да превиват гръб. "Смятам, че без политика може да се прави чисто и почтено изкуство". За него също е важно всеки да открие своя инструмент или средство, в което да отдаде енергията си изцяло. "За себе си се надявам само хората да оценят картините ми. Без мен нямаше да ги има и това осмисля живота ми", каза Никола Георгиев - Кайо и допълни, че иска да продължава да работи и да бъде проводник на идеите, които продължават да го спохождат.