Изкуството помага за овладяване на агресията, каза Диана Банкова, директор на СУ „Отец Паисий“ във Враца

Изкуството помага за овладяване на агресията, каза директорът на СУ „Отец Паисий“ Диана Банкова в специално интервю за БТА по повод отбелязването на 40-годишнината от създаването на училището. По думите й индивидуалните, уникални личности, творци, когато имат обща задача да подготвят изложба или концерт зависят един от друг, помагат си, подкрепят се. В училището се изучават изкуства и истината е, че почти нямаме ситуации на агресивно поведение или насилие, допълва Банкова. 
Тя е директор от една година на едно от деветнадесетте училища с разширено и допълнително обучение по изкуства в страната. В СУ „Отец Паисий“, Враца се обучават 280 деца. От тази година обучението е разширено и освен традиционния фолклор се изучават танци – класически балет, модерни танци, в пеенето – джаз, поп музика. Това е първият випуск, който започва по разширената програма и е хубаво, защото има много деца, които искат да изучават различните форми на изкуството, не само традиционния фолклор, добави директорът.
В момента екипът на училището подготвя кандидатстване по програма „Училище за пример“ на Фондация „Заедно в час“, до половин година ще приключат и ремонтните дейности и изграждането на два нови СТЕМ кабинета по изкуство. Съвсем скоро ще излезе и първият епизод на училищния подкаст – дело на ученици, който се разпространява в ютуб канала на училището. Според Диана Банкова участието на учениците в разнообразни форуми, концерти и изложби им помага да се усъвършенстват, да усвояват сценично поведение. 
На въпрос на БТА за въвеждането на AI в образованието Банкова отбеляза, че новите технологии трябва да се ползват, именно за да се възпитава критично мислене и основни човешки ценности и добродетели.  
БТА припомня, че днес учебното заведение отбеляза четиридесетата годишнина от създаването си с празничен концерт. 
Следва пълното интервю
Как се чувствате като директор на училището, в което сте учили? - Много добре. Вече една година ръководя екипа и смятам, че се сработихме с колегите Разбира се в началото имаше период на опознаване, напасване, но вече смятам, че си вярваме и че заедно вървим в една посока. Има напрегнати моменти, както във всяка работа, но важното е, че има екипност и подкрепа и това се усеща и от учениците. 
Това ли е вашето призвание? - Категорично да. Вярвам, че човек трябва през живота си да прави опити, да опознава различни професии. Това казвам, както на учениците, така и на моите трима синове – че не трябва да се ограничаваме да правим нещата, които се очакват от нас, а обратното трябва да опитваме, докато намерим точно професията, която ни прави щастливи и пълноценни. 
Какво е новото в тази учебна година в училището? - От тази година разширяваме обучението и освен традиционния фолклор се изучават танци – модерни танци, в пеенето – поп музика. Това е първият випуск, който започва по разширената програма и е хубаво, защото има много деца, които искат да изучават различните форми на изкуството, не само традиционния фолклор. Обучението в училище е задълбочено и включва знания за това как да танцуваш, а и как да конструираш танц, как да пазиш тялото си, как да съчетаеш музиката с танца и пр. Това са умения, които не могат да се научат в школи или клубове и именно за това нашите ученици излизат с професия Танцьор.  
От известно време сте много активни – участвате в различни инициативи, децата не се ли оплакват?- Не, напротив, много им е интересно. Когато имат ангажименти се чувстват щастливи, пълноценни. Имайте предвид, че за един артист е много важно да има сцена. Едно е да показва наученото на госпожата, която да му пише оценка, друго е да излезе на сцена и да се срещне с публиката. Сценичното поведение също се учи. И всъщност много се радваме, че имаме различни участия на разнообразни форуми. Имаме добро партньорство с Регионалния исторически музей и останалите културни институции в града и общината – редовно се включваме в техни събития. Представят се художниците, танцьорите и има голямо вълнение в подготовката. 
Какви са ви целите в краткросрочен план? - Съвсем целенасочено развиваме обучението в изкуството. Тази година от първи клас въведохме по-засилено изучаване на изкуство и това се харесва от децата и родителите. Защото изкуството дава много, независимо дали след това ще станеш професионален музикант, певец или художник. Учи те на критично мислене, придобиваш опит да защитаваш позицията си, учи те на толерантност и подкрепа. Включване в програмата „Училища за пример“ на Фондация "Заедно в час" също е наша краткосрочна цел. Също и да довършим СТЕМ кабинетите си. Надявам се, че догодина ще имаме вече два нови кабинета по изкуство. 
Разкажете повече за програмата „Училище за пример“? - Вече сме сформирали екип от 7-8 колеги, с които заедно ще работим по програмата. Подготвяме документация и се надявам да бъдем одобрени и от следващата учебна година да имаме конкретни инициативи, част от програмата. Полезното е, че имаме подкрепа от опитни ментори, с които заедно вървим в образователния процес, въвеждаме нови методи на работа, поставяме реалистични цели и набелязваме стъпки за тяхното постигане. Идеята, че подкрепя целия екип, а не просто отделни учители, е важна за мен. Защото посоката на едно училище се задава от екипа на училището. И само един човек или двама не могат да влияят толкова, колкото могат да го направят повече от половината от екипа. 
Трудно ли се намират учители, въпреки добрите финансови условия? - Да, трудно се намират качествени учители. Тази година предстои трима от нашите колеги да се пенсионират и търся активно колеги. Привличаме нови колеги и през партньорство с филиала на ВТУ във Враца – техни студенти провеждат при нас практика. Също имаме нов колега – образователен медиатор, която се обучава за учител по български език и история. Насърчаваме я да влиза в час, да наблюдава, да работи съвместно с учителите. Вярвам, че ако й допадне професията ще стане част от педагогическия състав на училището.  
Агресията в училище, агресията сред младите отново е на дневен ред в обществото – какво наблюдавате вие? - Още миналата година, когато дойдох в училището като директор забелязах, че почти нямаме подобни ситуации. Не малка част от децата в училището са отглеждани от баби, дядовци, защото родителите са в чужбина. Част от тях са от населени места около Враца. И идвайки в „градското“ училище те растат заедно. Наблюдавам толерантност и подкрепа. Виждам, че много по-лесно приобщават ново дете в класа, от колкото „привилегированите“ деца, които съм наблюдавала в други учебни заведения. Разбира се, тук значение има и това, че учат изкуства. Тоест те са индивидуални, уникални личности, творци, но когато трябва да подготвят заедно изложба или концерт зависят един от друг, помагат си, подкрепят се и може би това е начинът. Да се задават общи цели на децата и да зависят едни от други – така могат да се възпитават в уважение, признание и заедност. Разбира се, децата играят, сбутват се, шегуват се, правят си някакви типично детски глупости, но това е в реда на нещата. 
Правилен подход ли е децата да не се квалифицират? - Разбира се, и това е нещо, за което съм била в годините много последователна.  Когато подходиш с отворено сърце и го посрещаш с любов и доверие, точно това получаваш насреща от детето. Когато не им слагаш етикети, и не ги включваш в графата, „те толкова си могат“ – точно тогава идват големите резултати. Децата откликват и са готови да покажат талантите си, да извадят най-доброто от себе си. Именно защото не ги делим, не ги слагаме в общи квалификации.
Как регулирате високите документални изисквания в системата и вечното писане на проекти? - Фактът е, че административната работа става все повече и изискванията стават все по-големи. Не само от гледна точка на ежедневната ни работа, а и участието по проекти, което носи добавена стойност, както за децата, така и за учителите, а и за материалната база на училището. Внимаваме с ангажиментите на учителите, защото много вярваме, че на тях им трябва време, за да се подготвят, да имат достатъчно моменти с децата, да им обръщат внимание, да бъдат в кондиция. Затова сме се постарали документалната част да я поемат колегите от администрацията на училището. 
Училището подготвя свой подкаст, как възприемате новите технологи и АI в образованието? - Да, от тази година имаме училищно кино – идея на колегата Ваня Червенкова – преподавател по английски език. Излезе първият епизод от училищния подкаст, младежите си създадоха лого, имат идеи и правят проучвания сред останалите ученици за темите, които ги вълнуват. Подкрепям всякакви подобни инициативи и вярвам, че новите технологии трябва да се ползват. По отношение на изкуствения интелект е същото. Разбира се, колегите художници казват, че когато се намеси AI в картини, изображения винаги си личи, но не пречи да се ползва за улеснение, без да се губи творчеството на човека. Иначе ученици, част от програмата „Посланици на Европейския съюз“, наскоро проверяваха как е решен въпросът за ползването на телефоните и мобилните приложения в час, в останалите държави от Съюза. Не можем да се борим срещу въвеждане на технологиите, напротив трябва да направим така, че да ги ползваме в подкрепа на образованието, възпитавайки критично мислене и основни човешки ценности и добродетели.  
Диана Банкова е юрист, работила е в областна администрация и в Регионалния съвет на КНСБ, Враца. Преквалифицира се за учител като част от програмата „Нов път в преподаването“ на фондация „Заедно в час“ и в продължение на пет години пътува ежедневно по 160 километра между Враца и Козлодуй, за да преподава. Две години е била част от програмата NEST на Министерството на образованието и науката, за подкрепа на начинаещи учители. Работила е две години като учител във врачанско училище. От една година е директор на СУ „Отец Паисий“ – Враца – едно от училищата с разширено и допълнително обучение по изкуства в страната.