Той каза, че написването на трилогията е плод на десетгодишно собствено изследване. Трудът представя някои изводи за българите и техните национални ориентири, като се опитва да даде отговор и на основния въпрос на историческата ни наука - защо говорим езика на славяните и се самоназоваваме българи, но живеем върху земите и с генетиката на траките.
„Книгата е интересна с това, че в нея не отричам написаното от всички българи, от направеното от университетите и Българската академия на науките. Нашите предци са написали това, което са могли, защото все пак те са излезли от петвековно иго. Трите книги са апел за обединение на българите около неоспоримите национални ориентири – връзките ни с Шумер, Скития, Сарматия, Тракия“, коментира авторът.
Иванов, който е родом от Трън, обясни, че вече е представил първите две издания на книгата си „Българите“ в родния си град през миналата година. Тогава е поставил акцент върху племената агриани и трери, населявали в миналото региона и имащи пряка връзка с българското население.
Авторът коментира, че е необходимо създаването на национален институт, който да събере, обсъди, провери, утвърди и обедини ориентирите на българите. По думите му това е наложително, защото ние сме една от световните сили, създали този свят, но на всеки етап от историята си изпитваме колебание относно произхода и общите пътища, по които да вървим.
Завършването на третата част на „Българите“ ученият определя като свой малък принос и благодарност към всички българи, но и към съседните народи. По думите му с тях имаме голяма близост и заедно трябва да градим бъдещето на Европа. „Всички ние – учени, политици, лидери, имаме дълг към българите. Малко се прави за общите и големи наши дела. Ако искаме да градим единен Европейски съюз, трябва да сложим богиня Европа като наш символ, както всички големи геополитически сили“, коментира той и допълни, че европейците днес трябва да помислят повече за миналото си в контекста на предопределеното общо бъдеще.
Проф. Владко Иванов е роден на 1 ноември 1958 г. в Трън. През 1976 година завършва Единно средно политехническо училище „Гео Милев“ в града, а през 1980 г. – Висшето народно военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново. Служи като офицер на българо-югославската и българо-гръцката граници. От 1989 година до 1991 година е слушател във Военна академия „Георги Раковски“. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което работи в управлението на Гранични войски - София. От 2001 година започва научна кариера към Академията на Министерството на вътрешните работи. Защитава докторат на тема „Организация на контрола на държавната граница“. Впоследствие заема длъжностите доцент и професор. Ръководи няколко катедри. Преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Нов български университет, Университета по библиотекознание и информационни технологии, Югозападен университет „Неофит Рилски“, Националната спортна академия „Васил Левски“ и др. Основните му научни трудове са „Охраната на държавната граница и новият световен ред“, „България в съвременните съюзи на Европа“, „Управление на националната ориентация“ и „Българите“ – том първи, втори и трети.