Излезе второ допълнено издание на книгата „Избитите обитатели. Из тетрадките на един закъснял модернист“ на театралния режисьор Иван Станев

Второ допълнено издание на книгата „Избитите обитатели. Из тетрадките на един закъснял модернист“ на театралния режисьор Иван Станев бе представено в родния му град - Варна. За автора и за книгата говори актрисата Касиел Ноа Ашер, която е била партньорка в живота на Иван Станев. Тя отбеляза, че томчето съдържа пиесите на Станев, поезия, философски размишления, едноминутни новели, както и неизвестна до този момент селекция от снимки от личния и семейния му архив. Графичното оформление на книгата е на издателя Петър Желев. Редактор е литературоведът Калина Бъчварова. Книгата излиза със съдействието на фонд „Култура“ на Община Варна и сина на автора - Зуи Ицхак Хашмонай.
Първото издание на „Избитите обитатели“ датира от 1994 г., след което се превръща в антикварна рядкост. Това е първата премиера на второто издание и беше важно тя да е във Варна, защото Иван беше силно свързан с града, независимо от границите, държавите, мира, войните, любовите, театъра, манифестите, сподели на представянето Касиел Ноа Ашер. Той много обичаше къщата с кулата на Галата, джунглата около нея, плажа и в последните си години прекарваше много време тук, добави тя. За място на срещата Касиел Ноа Ашер неслучайно бе избрала залата на театър „Щурче“, който е свързан с детството на режисьора. 
Иван беше особен човек, но магнетичен вълшебник, каза още тя. Призна, че е било трудно за актьорите да работят с него, защото не всеки е можел да издържи за дълго време високото ниво, което режисьорът е налагал. Важно за него е било да се следва краен неконформизъм, а първоначалният избор на актьори е бил определящ за представлението.
„Много е удобно България да поплаче три дни какъв смел революционер е Иван Станев, а след това да го забрави, защото той беше опасен за статуквото, което поддържа антикултурност в тази отчаяна територия, която наричаме Родина. Реших, че е задължително да го съживя, защото това статукво трябва да умира от ужас всеки път когато се споменава това име на съпротива срещу всякакви готови отговори, удобно живуркане, компромиси, които ни удушиха и потопиха в дъно без мазе, забравяйки, че има култура, че тя все пак някак трябва да се противопоставя на всичко, а не да бъде задушена“, каза още Касиел Ноа Ашер. 
Тя прочете текстове от книгата, сред които и манифеста за актьора-любител, в който Иван Станев изповядва възгледа, че само любителят се стреми към професионализъм и може силно да обича работата си. Станев пише още, че театърът не е място за печалба и в него приходите не покриват разходите. Тетрадките, включени в „Избитите обитатели“, са писани в периода 1985-1987 г. Още тогава авторът говори за човечеството, което не живее добре, и пита не може ли да загасим за малко лампата и да я светнем отново. 
Иван Станев е роден на 29 юни 1959 г. във Варна. Завършва немска езикова гимназия, след това драматична режисура във ВИТИЗ през 1983 г., като паралелно е аспирант по културология в Софийския университет. Още във ВИТИЗ създава театрална трупа, с която поставя в Ловеч „Любовта към трите портокала“ и „Алхимия на скръбта“ - колаж по Чехов, Йонеско и Витгенщайн, който е спрян от цензурата. През 1987 г. поставя в Театър „София“ „Раната Войцек“ по текстове на Бюхнер и Хайнер Мюлер, който е поканен на фестивала „Берлин - културна столица на Европа“ през 1988 г. След това Станев остава в Западна Германия. Поставя в Мюнхен „Измяна - Вчера, през един слънчев следобед“, представен на фестивала Back 2 Back в Амстердам. Режисира и своите текстове „Представление и наказание“ и „Хермафродитус“. През 1991 г. получава стипендията на Берлин за млади писатели, излиза първата му книга на немски език Lapsus Linguae. Преподава театрознание в Свободния университет в Берлин. През 1997 г. поставя „Дон Жуан в Ада“ по Молиер, Бодлер и Батай в Театър „София“, а през 2005 г. - „Изкопни материали“ в „Сфумато“. През последните години от живота си живее в Германия и Франция. Умира на 1 декември 2023 г. в Берлин.