Тази година Европейската лаборатория по физика на елементарните частици (ЦЕРН) отбеляза своята 70-годишнина. Тя е основана от 12 европейски държави през 1954 г. Днес ЦЕРН има 24 страни-членки (България е 20-ата поред), 8 асоциирани членки и протоколи за сътрудничество с още 48 страни. отдавна е надрасъл своите формални граници и от европейска се е превърнал в световна лаборатория, с 2300 постоянни сътрудници, над 1000 стипендианти и близо 13000 асоциирани изследователи от над 100 националности от цял свят, отбелязват от висшето училище.
Проектът LHC (Големият адронен колайдер) направи ЦЕРН световен лидер в областта на физиката на елементарните частици. Първата фаза на експериментите на колайдера беше увенчана с откриването на предсказания преди половин век бозон на Хигс, който беше единственият липсващ елемент в Стандартния модел на елементарните частици.
ЦЕРН развива и ред образователни програми, поддържа инициативата за свободен достъп до научна информация, а създаденият в него World Wide Web (www) промени необратимо развитието на човешката цивилизация.
На 3 юни 1999 г. XXXVIII Народно събрание ратифицира Конвенцията на ЦЕРН и приложения към нея Финансов протокол, а на 11 юни 1999 г. България е обявена официално от Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за пълноправен член на ЦЕРН. Български учени, инженери и техници от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ), Институт по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) и Институтът по роботика (ИР) "Свeти апостол и евангелист Матей" при БАН, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и Национален център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ) участват активно в научните изследвания провеждани в организацията, като допринасят съществено за получаването на множество нови резултати за устройството на Вселената. Общо над 100 български специалисти сътрудничат с ЦЕРН.
Във връзка със 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България в организацията, Софийският университет „Св. Кл. Охридски“ и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, с подкрепата на Министерството на образованието и науката и Националната пътна карта за научна инфраструктура – ЦЕРН, организират изложбата.
Тя ще бъде открита на 21 ноември във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.
Официални гости на откриването ще бъдат вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова, министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков, зам.-министърът на иновациите и растежа проф. Георги Ангелов, ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, генералният директор на ЦЕРН д-р Фабиола Джианоти, декани на факултети на Софийския университет, директори на дирекции и институти, представители на Българската академия на науките и други.
Изложбата ще може да бъде разгледана всеки ден от 21 до 28 ноември, като достъпът е свободен. В програмата са включени и презентации по актуални теми от разностранната изследователска дейност на свързани с ЦЕРН български учени в областта на фундаменталните изследвания и техните приложения. /ПВ/