Изложба „Модата в огледалото на едно столетие“ бе представена в Монтана по повод празника на жената 8 март


Изложба „Модата в огледалото на едно столетие 1850-1950 година“ бе открита в Монтана от кмета на града Златко Живков и директора на клона на Държавна агенция „Архиви“ в града Ангелина Емилова.
Изложбата е подбрана от фонда на Държавна агенция „Архиви“ и в Монтана е посветена на празника на жената 8 март. 
Чрез множество снимки от различни периоди е показана модата от времето на Възраждането до първите години на социализма у нас. Ангелина Емилова проследява промяната на облеклото в България през тези години. Тя посочи, че през Възраждането основно се е носела народна българска носия, която е изцяло изработена на ръка от жените в семейството, които сами произвеждат преждите, тъканите, украсите и шевиците. За 10 години - от 1850 до 1860 година, носията се променя, като става по-семпла. След Освобождението има модернизация и възприемане на новостите от западните държави. От края на 19-и век в България има нова мода от Виена, Париж и Одеса, която става популярна от царския двор и личностите около него. Модерното облекло задава S-образен силует, появяват се първите модисти и първите фризьорски салони. На мода идват пищни рокли, като обличането на една такава рокля изисква време и поне две помощнички. Променят се и цветовете, модерни стават гълъбовосиво, меланж, сребристо, които не са характерни за фолклорния български костюм от предишните години. Материите също се променят и се внасят от чужбина, а след това се произвеждат в България. В началото на 20-и век започва да се въвежда професионално облекло, характерно за различни професии, хлебари, шивачи, лекари, полицаи, жандармеристи, пожарникари, медицински сестри и т.н. В изложбата е засегнато и облеклото по време на социализма и следвоенния период, който коренно се отличава от периода преди това. След 1944 година нещата стават по-семпли, по-свободни по тялото, по-ежедневни, по-удобни за носене и с по-малко аксесоари.
Кметът на Монтана Златко Живков каза, че изложбата е интереса, забавна и от нея може да се научи много за облеклото на нашите предци. Той коментира, че приема такава изложба като предизвикателство и ще припомни каква е била модата от времето от 60-те години на миналия век, където свършва изложбата. „Тогава имаше рубашки и ученическо облекло. Тогава слагаха печат чети пръста над коляното за къса пола и връщаха за нелъснати обувки. В онези времена четири пъти като ученик съм връщан от училище за подстрижка и ми беше най-спокойно с нула номер. Това пак е мода, това е духът на времето, това е духът на епохата. Дано повече не се случва на бъдещите поколения такава принудителна мода“, каза Живков.
Служителите на Държавна агенция "Архиви" в Монтана представиха изложбата, облечени в дрехи отпреди век, за да подсилят ефекта от снимките.

София

Лили Иванова: Нека да присъстваме на още много рождени дни на НДК

С рецитал на Лили Иванова завърши тази вечер галаконцертът „Симфония на времето“, посветен на 45-годишнината от създаването на НДК.  За...

Сидни

Затлъстяването и алкохолът увеличават риска от рак на гърдата при жените с напредване на възрастта, сочи проучване в Австралия

Австралийско проучване показва, че затлъстяването и консумацията на алкохол значително повишават риска от рак на гърдата при жените с напредване...

София

Март тази година е по-студен от март миналата година

Средните месечни температури, определени за оперативните станции на НИМХ в населените места, са между 4 и 10 градуса по Целзий...

София

НДК е съвременно културно пространство, което превръща София в изключително важен културен център в Югоизточна Европа, каза Найден Тодоров

Националният дворец на културата (НДК) е съвременно културно пространство, което превръща София в изключително важен културен център в Югоизточна Европа....

Ямбол

В Куклен театър – Ямбол беше представен сборникът с детски коледни пиеси на режисьора Ангел Попов

Премиера на изданието „Пак е Коледа” събра приятели и почитатели на актьора и режисьор от Държавния куклен театър „Георги Митев”...

София

НДК не е просто архитектурен символ на София, а живо културно средище, каза директорът на институцията Андрияна Петкова

Националният дворец на културата (НДК) не е просто архитектурен символ на София, а живо културно средище, което заема централно място...