Изложба на Долорес Дилова във Варна ни отвежда в едно друго време без глъчка и суета

Художничката Долорес Дилова гостува във варненската галерия „Папийон“ с изложба живопис със заглавие „В онова време“. 
По думите на авторката „онова време“ в нейните картини е хубавото, чисто, спокойно, „наше си време", в което се отдалечаваме от суетата, многото хора, говоренето, лъжите. „В него всичко избледнява и остават силуети като в детска рисунка, цветът олеква и не е толкова интензивен. Всичко е спокойно“, обясни тя. 
Дилова си спомня как нейният баща, художникът Дило Дилов, обичал страстно морето и го рисувал от натура постоянно, водейки своето семейство със себе си. „Аз съм закърмена с тези пейзажи и с разказите за големи художници. Баща ми ни водеше в Созопол и ме оставяше на високо, за да рисувам с часове, дори в жегата, и аз се връщах с по петнадесетина работи. После Ванко Урумов ми показа морето на север и то стана моя тема. Но това е морето без глъчка, без хора и суета, където остават като следи само чадърите“, сподели авторката. 
Картините й в настоящата изложба са сътворени не от натура, а на базата на скици, направени по нашето Черноморие преди години. „Това е, което е останало като преживяване в сърцето, което са запомнили клетките ми, където всичко е спокойно, дори аскетично“, каза Дилова и поясни, че не гледа на изявата си като на повторение или безпомощност, а като интерес към това какво е останало след време, към което все се завръща. Тя припомни, че има и предишни изложби във варненската галерия „Папийон“ и те са на различна тема. 
Попитана не й ли навява тъга сегашният облик на местата, които е рисувала като малка, Дилова каза, че избягва да ходи там, макар че все още по Северното Черноморие е по-хубаво и спокойно. „Когато бяхме на Болата за първи път, бяхме петима души, нямаше нищо, а сега там е пълно с коли. Това не е моето място, затова си мисля за онова време. То може и да е утре, не само вчера. Изкуството ни дава едно бягство от напрежението около нас“, добави тя. 
Долорес Дилова е родена през 1960 г. в Плевен. На седемгодишна възраст става носител на награда от конкурс за детски рисунки в Италия, чийто председател на журито е Хенри Мур. Завършва живопис в Националната художествена академия в София при проф. Иван Кирков. Има самостоятелни изложби в София, Париж, Канзас сити, Драма, Берлин, Амстердам, Лондон, Москва, Хангджоу. Носител е на награда в конкурса „Човекът и морето” 1988 г. и Голямата награда на СБХ на Биенале на малката форма през 2008 г. Нейни творби участват във филма „Картината” с Никълъс Кейдж. Избрана е в албум „Петдесет жени в българската живопис“ за периода XIX-XX век. През 1993 г. става един от създателите на Частната академия по изобразително изкуство „Жул Паскин”. Член е на УС на Съюза на българските художници и председател на УС на фондация „Поддържане на изкуството в България“.