„С целия си абсурд и илюзорност карикатурата е универсално средство за общуване между хората. Не е нужно да знаеш езици, за да я разбираш. Самата карикатура е език. Не се налага да я разчиташ като уводна статия. Не търсиш текста под нея, когато го няма. Разчитах рисунката, нейната графична лексика, посланието, което носи, смешното и тъжното, мисловната изобретателност, дискретността на поднасянето, интелигентността“, казва Милко Диков.
Милко Диков (1930 – 2023) е един от най-награждаваните български художници в България и в чужбина. Беше сред малцината, достойни приживе да бъдат наричани легенда. Причина за това е не само дългият му житейски път, а и творческото му присъствие до последно във всички Национални изложби на карикатурата.
Роден е в град Троян. Завършва Художествената академия, специалност „Керамика“ при проф. Стоян Райнов през 1960. Известността му идва с многобройните публикации на негови карикатури и рисунки в периодичния печат. Има реализирани шест анимационни филма. Секция „Карикатура“ към СБХ организира настоящата изложба, за да отдаде почит към творчеството на Милко Диков в годината, когато се навършват 95 години от рождението му.
/ВСР