Изкуствоведът Анелия Николаева отбелязва, че творчеството на Васил Стоилов се вписва в онази широката полоса в българското изкуство от първата половина и средата на ХХ век, моделирана от родната тематика, която става лице на същностни проявления от неговия характер. Тя посочва, че широкият артистичен профил на Васил Стоилов го нарежда и сред най-даровитите ни портретисти. „Точно око и дълбоко вживяване в характера на модела определят безкрайната портретна галерия, която създава. Без значение дали са моливна линеарна скица или репрезентативно решение в маслена техника, или акварел, работите му в портретния жанр респектират, а сред тях специална тежест имат внушителната група автопортрети“, казва тя.
Изкуствоведът припомня, че Васил Стоилов сам определя себе си повече като художник пейзажист. „Пейзажът влиза органично в тъканта на творческия му натюрел още с първите му стъпки в живописта и не случайно фокусът, който изследователите на творчеството му поставят, е най-вече върху пейзажа“, отбелязва още Анелия Николаева.
Тя уточнява, че пейзажът доминира и в тази изложба в галерия „Лоранъ“, събрала малка част от внушителното творчество големия наш акварелист.
Васил Стоилов е роден в София през 1904 г., където завършва Националната художествена академия (НХА) в класа на проф. Цено Тодоров. В периода 1928-1932 г. живее в Париж, където рисува портрети и участва в изложби като Есенния салон в Гран пале, галерия „Фигаро“, галерия „Анри Манюел“ на Монмартр и т.н. Първата си самостоятелна изложба в България организира през 1932 г. в София. Сключва брак с Ганка Найденова - племенница и изследователка на Пейо Яворов, а през 1958 г. става професор по изобразително изкуство. Умира в София на 13 февруари 1990 година.
/ВСР