От екипа отбелязват, че изложбата проследява познатите и непознати връзки във времето между Шмиргела и хората, оставили следа в неговото ателие. „Във фокуса на експозицията са произведенията, грижливо пазени дълги години в ателието, които ни позволяват да надникнем в интимния свят на твореца“, казват те.
От СГХГ припомнят, че през 2023 г. получиха голямо дарение от Юлия Банкова и наследниците на Николай Шмиргела, като част от него е папка с произведения от български и чужди автори.
Организаторите на изложбата припомнят, че в свое интервю от 1991 г. Шмиргела заявява: „Животът ми бе пълен с приятели по професия и по убеждение. Представете си с какви хора съм се виждал през годините“.
В многообразната колекция на Шмиргела присъстват произведения, с чиито автори скулпторът е бил в близки отношения: Александър Жендов, Стоян Венев, Георги Попов – Джон, Александър Стаменов, Светлин Русев и др. Някои от тези връзки претърпяват метаморфози и често е трудно да бъдат проследени в цялост. Други, които определено се отличават, имат дълга история, като тази с кубинския художник Кармело Гонзалес, който гостува в ателието на Шмиргела. С други творци е трудно да предположим дали са се познавали, като Георг Грос, Андре Месон, Ева Шулце Кнабе и др.
„Сбирката има еклектичен характер. Tя съдържа в себе си много повече от творби, попаднали по незнайни пътища у Шмиргела. По-скоро става дума за една лична колекция, която свидетелства за пристрастия, симпатии, вдъхновение, приятелство, но вероятно и неразказани истории за лични отношения между редица талантливи художници“, казват от екипа.
Николай Петков Владов-Шмиргела (1911 – 1999) е български скулптор, художник, илюстратор, критик и театрален деец. Един от активните творци от 30-те години на ХХ век във всички области на изкуството. Роден е на 4 септември 1911 г. в Шумен. Следва право в Софийския университет и едновременно с това в Художествената академия. Член е на Дружеството на новите художници (1931) и негов секретар в продължение на осем години. Карикатурист в няколко издания. Бил е директор на Националната художествена галерия и е създател на постоянната изложба на икони в криптата към храм-паметника „Св. Александър Невски“. Автор е на монументалните творби като паметника на съветската армия в Шумен в съавторство с Александър Занков и Г. Коцев, паметника на загиналите в съпротивата в село Първенец, Пловдивско, паметник на Георги Димитров в Стражица, паметник на съпротивата край гр. Белица, Благоевградско (1979) и паметник „Септември 1923“, Ихтиман, Софийска (област) (1980) в колектив. Умира на 28 юли 1999 година.
/ВСР