Изложба, посветена на 125-ата годишнина на казанлъшката художествена сбирка, ще бъде открита в галерия „Средец"

Изложбата „Изкуство и закон. Към 125-годишнината от полагането на основите на една художествена колекция и някои проблеми на изкуството днес“, посветена на годишнината от създаването на художествената сбирка в Казанлък, ще бъде открита на 10 март в галерия „Средец“ при Министерството на културата. Това съобщават организаторите от казанлъшката Художествена галерия на официалната си страница във Фейсбук. В експозицията са включени творби на Иван Милев, Владимир Димитров – Майстора, Леонид Мицев, Никола Москов, Емил Стойчев, Христина Петрова, Рада Букова и Лазар Лютаков.
Сто двадесет и пет години след полагането на първия камък в основите на художествената колекция в Казанлък ние не избираме езика на празничното честване, а този на системната равносметка и дебат, заставайки в точката на пречупване между естетическия завет и административната хладина, посочват от галерията. Изложбата „Изкуство и закон“ не е просто експозиция на артефакти, а опит за аналитична дисекция на един сложен, често антагонистичен съюз – този между живия творчески импулс и нормативната рамка, която следва да го опазва, посочват от Художествената галерия. В това пространство художественият музей престава да бъде пасивна сцена за съзерцание и се превръща в поле за радикално питане относно смисъла на културното наследство в държавна машина, която го дефинира предимно през параграфи, срокове и рестрикции, отбелязват организаторите. Те допълват, че разглеждат музея като жив организъм, чието дишане е затруднено от оловото на архитектурната недостъпност, от административния хлад на „50-годишната граница“ за съвременното изкуство, което има основанията да бъде съхранено в музея, и от тишината на затворените архиви, които законът изисква да пазим безсрочно, но отказва да ни помогне да разчетем.
Представените творби не са просто експонати, а визуални аргументи в един процес, в който институцията се самоанализира, признавайки своите несъвършенства, своята кадрова оголеност и своята технологична изолация, казват още организаторите. Това е разказ за музея като заложник на собствената си мисия, за мястото, където правото на достъп се сблъсква с бетонните бариери на миналото, а експертното знание неволно се превръща в наръчник за фалшификации в условията на неясно законодателство. Като отказ от комфорта на институционалното примирие пристъпваме към избора да осветим празнините – празния стол на липсващия експерт, празната рамка на невидяната творба и затворената витрина на необработения архив, отбелязват от казанлъшката галерия. Оттам посочват, че музеят днес е изправен пред парадокса на притежанието без познание.
Ние, публиките, музейните експерти и държавните органи, трябва да направим своя радикален избор – дали искаме изкуството да продължава да бъде неразривна част от реалността, която населяваме заедно, за да бъде показател на етичните и морални граници в нас самите, или ще се отвърнем от него в комфорта на собственото си невежество, казват още от културния институт и допълват, че музеят няма право на мълчание, когато паметта е заложена на карта – той трябва да бъде генератор на смисъл, а не просто архив под ключ.
Със своите сто двадесет и пет години история на колекцията с настоящата изложба екипът на Художествена галерия – Казанлък размишлява тъкмо върху темата за закрилата на наследството – закрила, която не може да бъде само сухо законово предписание, а трябва да бъде жив, детайлен и ресурсно обезпечен ангажимент към бъдещето. В противен случай безсрочното съхранение на културните ценности ще остане просто един грандиозен спектакъл на тишината, в който законът е успял да консервира предметите, но е допуснал да умре духът на тяхното разбиране. Изкуството е тук, сред нас, и то е единственото огледало, в което можем да видим истинския образ на обществото ни – отвъд параграфите и отвъд илюзиите за нормалност, отбелязват организаторите.
От галерията заявяват, че бъдещето на изкуството зависи от куража ни да признаем дефицитите на днешния ден и да изискаме държавата да припознае културата не като бреме, а като единствената устойчива основа, върху която се гради идентичност. Само така закрилата на наследството ще престане да бъде пожелателен текст и ще се превърне в реална сила, която съхранява не просто обекти, а самия смисъл на човешкия живот.
Текстовете в изложбата са на директора на казанлъшката галерия д-р Пламен Петров, а уредници са Катя Христова и Любен Малчев.
По повод годишнината на най-старата извънстолична сбирка в страната утре в столицата ще се състои и пешеходен тур, посветен на именития художник Иван Милев. Началната точка на обиколката, която ще премине под надслов „...големият студен град, който крещи и зове измъчените… Иван Милев из улиците на София“, е езерото „Ариана“ в Борисова градина. Обиколката ще води историкът, публицист и изкуствовед Пламен Петров, а очакваната продължителност е около два часа и половина.