Изложба, посветена на 135 години от рождението на писателя-карикатурист Чудомир, е подредена в Регионалната библиотека в Разград


Изложба, посветена на 135 години от рождението на писателя-карикатурист Чудомир, е подредена в централното фоайе на Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград. „Името му е Димитър Христов Чорбаджийски, но остава в историята на българската литература и култура с псевдонима си Чудомир, с неподражаемите си разкази, изпълнени с колоритни персонажи и фино чувство за хумор, както и с художествените си творби, които отразяват живота и нравите на обикновените хора“, разказа за БТА главният библиотекар на културната институция Мила Маринова. 
Експозицията включва библиотечни материали от фонда на библиотеката, свързани с живота и творчеството на Чудомир. В изложбените витрини посетителите могат да видят изданието на сборник „Аламинут” от 1941 г. от фонд „Редки и ценни”, издания на неговите сборници с разкази „Събрани произведения” в пет тома и луксозното издание на „Събрани произведения” в шест тома. Място в изложбата са намерили и литературни очерци и спомени за Чудомир, отбеляза Маринова. 
„Разказите на Чудомир, както и рисунките му, с добродушен хумор представят колоритни фигури от родното му село и Казанлък. Често имат реални прототипи и пресъздават любопитни реални случки, близки до фолклора. Чудомир изгражда ярки образи на хората от селото – с техните слабости, добродетели, комични ситуации и житейски мъдрости. Стилът му е лек, но наситен с наблюдателност и сарказъм. Героите му са живи, автентични и разпознаваеми, а диалозите му често включват народни изрази и хумористични обрати“, посочи Мила Маринова. 
По думите й едни от най-известните му разкази са публикувани в сборниците "Не съм от тях" (1935), „Нашенци“ (1936), „Аламинут“ (1938), "Кой както я нареди" (1940), "Консул на Голо бърдо" (1947) и други. Герои като баба Гица, бай Михал, дядо Първан и други остават сред най-емблематичните образи в българската литература. Единствената му по-обемна прозаична творба, повестта „Мама“, остава незавършена. 
„Няколко дни преди смъртта си, Чудомир предава на Серафим Северняк свои записки, кръстени „Драсканици в болницата“. Там с типичното си чувство за хумор пише: „Стари и добри мои приятели и другари, не съм се съмнявал ни за минута, че няма сърдечно да ме изпратите до "вечното ми жилище", ако не вали дъжд“, разказа Маринова. 
Чудомирови празници в Казанлък за поредна година ще представят на жителите и гости на града разнообразна програма от културни събития и ще напомнят за живота и творчеството на видния писател, художник, краевед и общественик Димитър Чорбаджийски–Чудомир.