Книжарството винаги е било феномен на духа и в служба на идеалите през Възраждането, в годините след Освобождението, а и сега, когато се намираме в икономическа, политическа и духовна криза, каза при представянето на изложбата консултант-библиотекарят Лилия Ангелова. Тя припомни историята на българското книжарство от 16-и век до Освобождението на България. Разказа за „родолюбивото дело на хаджи Найден Йованович и Матей Преображенски-Миткалото, които разнасят печатната книга по нашите земи и разширяват духовния кръгозор на малки и големи“, за първите същински книжарници на Христо Г. Данов и Драган Манчов в Пловдив, на Иван Момчилов в Търново с клонове в Русе, Велес, Свищов, Солун.
Ангелова подчерта, че през 2024 г. се навършват редица забележителни годишнини, свързани с имената и делото на български книжари, като 215 г. от откриването на първата книжарница в България, отворена във Велико Търново през 1809 г. от Велчо Ат. Джамджията, 190 г. от рождението на крупния издател и книжар Драган В. Манчов, 190 г. от рождението на Никола Вардев – участник в бунта на софийските книжари, 140 г. от откриването на първата книжарница в Плевен, отворена през 1884 г. от учителя Цанко Дандалов и други.
Изложбата „Книжарите - апостоли на книгата през Възраждането” е повод да се докоснем до живота и делото на българските книжари, някои от които са незаслужено забравени, да изтъкнем техния родолюбив пример и неугасваща надежда, че книгите ще намерят верния си път към сърцата на хората, а книжарството ще се утвърди като професия, на която ще се гледа с уважение и признателност, отбеляза Ангелова.
Експозицията представя в пет табла 17 цветни информационни постера, посветени на различни теми: „Книжарството – феномен на духа“, „По следите на българската книга“, „Бележити възрожденски книжари“ и „Книгоразпространение в Плевен и плевенския край“. Включени са още 113 документи (книги и периодични издания), съхранявани във фондовете на библиотеката. Акцент на изложбата са книгите от фонд „Редки и ценни издания”, отпечатани от издателите-книжари Хр. Г. Данов, Т. Чипев, Драган Манчов, както и в плевенски печатници.
Най-ранните публикувани книги, показани в изложбата, са повестта „Азиатска врана” от Ст. Д. Коларов, отпечатана в печатницата на Цветан Караиванов през 1888 г., само две години след откриването на първата печатница в Плевен през 1886 г.; трагедията ”Медея” от Ернест Легуве, издадена през 1889 г. в плевенската печатница „Макавеев и Бакърджиев”, както и „Гръцка литература”, в превод от Екатерина Каравелова, издадена през 1889 г.
Изложбата може да бъде разгледана във фоайето на библиотеката.