Какво представлява пустинята? Ако образът на камила върху дюна веднага изниква в съзнанието, отговорът не е толкова очевиден. Всъщност пустинята не е непременно огромна или празна. Тя дори може да бъде "опитомена".
"Осъзнахме, че в зависимост от учените, които интервюирахме, и техните дисциплини, така и не получихме еднозначно определение", казва Ан-Камий Буйе, дизайнер на изложбата "Пустини", която ще бъде открита в сряда в Париж.
Схващането, че пустинята е среда, в която се живее трудно, често се отхвърля от местното население, отбелязва Венсан Батести, антрополог и специалист по оазисите.
Между безкрайността от пейзажи, предлагани от ледената пустиня, австралийските храсти или дюните на Сахара, тази среда има една обща характеристика и тя е недостигът на прясна вода в течно състояние. Като се включат и полусухите райони, този критерий касае една трета от сушата в света, обхващайки всички континенти.
Изложбата, която ще продължи до 30 ноември, изследва разнообразието на пустините чрез 45 проби от пясък, чиято палитра варира от бяло през сиво до червено.
Експозицията обяснява и ролята на елементите - вода, вятър, топлинни сътресения при формирането на пустините и оформянето на техния релеф.
И не на последно място изложбата оборва схващането, че пустинята е среда, лишена от живот.
Пустинните флора и фауна са развили богат набор от средства за приспособяване, за да събират вода, да издържат на екстремни температури, да се защитават от хищници. В тази среда се срещат растения без листа, но покрити с бодли или пух, бозайници с големи уши, камуфлаж и други.
Морфологичните или поведенчески стратегии, често са сходни на места и при много видове, които са отдалечени едни от други, но са подложени на едни и същи ограничения. Учените наричат това "еволюционна конвергенция". Пример за това са гърбиците на камилите и стволовете на баобаба. Или способността на ембрионите на дребното ракообразно триопс в Австралия да остават в покой в продължение на години, преди да се развият при най-малкия намек за дъжд.
Пустинята е и земя на хората. Във видеоклиповете туареги, монголци и инуити разказват за живота си в тези екстремни светове, където хората разчитат на две основни стратегии - мобилност и трансформиране на околната среда по примера на оазиса.
Последният раздел приканва посетителите на изложбата да тръгнат по стъпките на учените, превърнали пустинята в свое специално изследователско поле - геолози, биолози и антрополози разказват за връзките си с тази много специална среда. Видно място в експозицията "Пустини" заемат ценните записки на известния изследовател Теодор Моно, извадени от колекцията на музея специално за случая.