Изложба разказва за 273 личности, убити без съд и присъда във Великотърновско преди 80 години

Изложбата "Памет за жертвите на народния съд и комунистическия терор от Велико Търново и региона" разказва за 273 личности, убити без съд и присъда, съобщи в пресклуба на БТА във Велико Търново Венелин Иванов, председател на Комитет „Генерал Сава Муткуров“, организатор на инициативата.
Изложбата е посветена на 80-годишнината от събитията, при които са убити или безследно изчезнали военни, лекари, адвокати, индустриалци, интелектуалци, общественици, свещеници и кметове от Велико Търново и региона в периода от септември 1944 г. до май, 1945 г., и вече е експонирана в центъра на града пред Факултета по Изобразително изкуство.
Това е бил цветът на нацията - хора работили с любов за народа и държавата, подчерта историкът д-р Емил Врежаков. Сред тях са Димитър Раев, който има съществен принос в изграждането на пътната инфраструктура и Димитър Йорданов, председател на Читалище „Надежда“, инициатор на въвеждането на електрическата мрежа и изграждането на малки фабрики с общинска и държавна помощ. Историкът припомни, че след 1944 година са убити и народни представители, като открои името на великотърновеца Филип Махмудиев, който има съществен принос за спасяването на българските евреи.
В изложбата специално място е отредено за генералите, водили българската армия във войните, но намерили своята смърт след решение на народния съд. Сред тях е внукът на Бачо Киро, генерал Теодосий Даскалов, който е бил против включването на България в Тристранния пакт по време на Втората световна война, но въпреки това е убит с присъда на народния съд. Друг великотърновски генерал е Рашко Атанасов, който е бил радетел за сформирането на модерната българска армия, а малко известен факт за него е, че е бил председател на Българския олимпийски комитет и създател на младежките спортни дружества „Юнак“. Друг осъден на смърт е генерал Никола Михов, началник на Военното училище и един от героите при обсадата на Одрин в Балканската война. И тримата участват във войните за национално обединение, вярвайки в българския национален идеал за обединение на българите. Д-р Вержаков припомни, че между убитите има много индустриалци, предприемачи, създатели на модерната българска икономика. Много от тях са убити с користна цел, за да бъдат разграбени богатствата им без конфискация, сред тях е и производителят на лимонада Пантелей Давидов, определен като народен изедник, а по-късно е убит и 15-годишния му син с обвинение за саботаж към народната власт.
„Най-голямото престъпление, извършено от народния съд, е убиването на българския дух, и то не само с физическите убийства на свещеници, а в цялостната репресия срещу църквата, като православни християни българи“, каза д-р Вержаков. Той подчерта, че свещениците първо са били убивани, а после задочно са им били издавани присъдите. Целта е чрез смъртта на духовните водачи, да се отнеме смелостта на хората, а последствията виждаме и днес, каза историкът. Източниците, които са проучени са издания на Държавен вестник, архиви, библиотечни фондове, интернет и др.
Явор Генов, възпитаник и докторант на Великотърновския университет и от седем години учител в СУ“ Георги Измирлиев“ в Горна Оряховица, посочи, че този епизод от историята е добре разгледан в учебниците за 7, 9 и 10-ти клас. Въпреки това усещането за 1-ви февруари, като ден за почит сякаш отсъства вече повече от 30 години след падането на тоталитарния режим, посочи той. Една от задачите на тази изложба е да припомни събитията и личностите. „Трябва да приемем този урок, който е много тежък“, допълни учителят и подчерта, че тази част от българската история не бива да бъде преподавана в политически план. Той посочи, че по инициатива на СУ“ Георги Измирлиев“ в Горна Оряховица и гимназията „Екзарх Йосиф“ в Ловеч е обявен конкурс на тема „Левият политически радикализъм 1919-1945“. В него могат да участват ученици в две възрастови групи – от 7-ми до 10 -ти клас, и от 11-ти до 12-ти клас. Журито е съставено от университетски преподаватели, сред които проф. Милко Палангурски и доц. Василка Танкова.
Сред идеите на членовете на комитета за честване на годишнината е да се доизгради пространството около кръста, поставен в памет на жертвите от народния съд в парк „Дружба“ във Велико Търново, както и да се проучат местностите, известни с масови екзекуции преди 80 години около различни населени места в областта, сред които е и село Козаревец, Лясковско, където вече са разкрити част от лобните места на загиналите.