„Видни врачани" е темата на изложба, която Регионалният исторически музей – Враца представя в малката зала на художествената си галерия. Изложбата е посветена на 70 години от създаване на институцията и в нея могат да се видят 15 пана, които разказват за живота на най-известните врачани от ранното Възраждане до наши дни, съобщи за БТА уредникът Мая Антова.
По думите й броят на таблата е определен от възможностите на проекта, по които е създадена експозицията и е било доста трудно да се подберат най-значимите врачани. „Опитала съм да покажа всички тези основни акценти в биографията на хората, наградите, които са получавали част от тях, заради своята обществена и културна дейност и всичко това е придружено с един сериозен снимков материал, който доста се потрудихме да съберем“, посочи уредникът.
Тя разказа, че включените, освен че са от поборнически семейства, са имали много сериозен принос за духовното пробуждане на врачани през Възраждането. „Те са от формиращата се буржоазия – заможни семейства, които наистина са имали съзнанието, че е важно да даваш пари за духовност“, обясни Антова. Първото табло е за Димитраки Хаджитошин, чийто архив след Освобождението синовете му предават в София. „И това е първият основен фонд, с който се полага началото на архивния отдел към Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, посочи уредникът.
„Другият много важен акцент е, че тези хора са възпитаници на класното училище и след това на мъжката гимназия в града. Те освен, че са успели в това, с което се занимават, се превръщат и в дарители на най-важните културни институции във Враца след Освобождението – читалище „Равитие“, училищата, църквите. Те са дарители не само за нашия град, а и за София, Черепишкия манастир и Светия синод", обясни Антова, давайки пример с Тодор Балабанов и Григорий Найденов. Балабанов, чиято къща в София се е намирала между Военния клуб и Руската църква, дарил имот, на който да бъде построена църква в столицата, а Найденов построил първата сграда на "Славянска беседа".
И други от видните врачани в изложбата като Стефанаки Савов, Мито Анков, Васил Кънчов са били много активни, както по отношение на работата си, така и по отношение на грижата си за духовното израстване на българите, а Кънчов е имал и своя принос към национално-освободителното движение в Македония и Одринско, посочи Мая Антова.
Тя допълни, че подбирайки кого да включи, е вървяла хронологично до втората половина на XX век, добавяйки накрая още няколко личности, които по думите й са безспорно значими и влиятелни не само в регионален и национален мащаб, а и в международен. Това са скулпторът Андрей Николов, Мистер Сенко и първата жена диригент в България и сред първите в световен мащаб - Радосвета Бояджиева.
Освен за тях, в изложбата посетителите ще намерят информация и за Козма Тричков, Цвета Кръстенякова, Мито Орозов, проф.Димитър Йоцов, акад.Иван Ценов, арх. Петър Дограмаджиев и Евстати Карайончев.
Изложбата може да бъде видяна до 19 ноември.